МАГАРЕ

web

Пренася всякакви товари
с каручката си бай Захари.
Във зоопарка от години
докарва зелки, тикви, дини.

Затуй - от зебрата до слона -
харесват всички порциона.
Е, сам не носи бай Захари.
Захари има и магаре.

То вози с мускули работни
храна за важните животни.
И зарад тях бял ден не вижда.
Не вижда, ама им завижда.

И често тихо им подмята:
"Защо не си сменим местата?
Да лапам аз, пък вий самите
каручката ми да въртите..."

"Магарешки мечти те гонят!
отвръщат зебрата и слонът.
Не сме щастливи тук, понеже
отвред сме заградени с мрежи.

А ти си там - отвъд чертата.
Тупуркаш по земя позната.
Живееш си в ден без решетки.
И погледа си пълниш с гледки!"

"Не нося гледки, а товари!"-
напомня потното магаре
и дърпа своя впряг по двора.
И вечно продължава спора -

за леснотата на храната
и тежестта на свободата.

© Георги Константинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2008, № 8 (105)

Други публикации:
Георги Константинов. Въпроси в зоопарка. София: Хайни, 2005.