Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УСТНАТА И ПИСМЕНАТА КУЛТУРА НА УЧЕНИЦИТЕ БИЛИНГВИ ЧРЕЗ ИЗВЪНКЛАСНАТА ДЕЙНОСТ

Елена Ласкова

web

Модернизацията на съвременното образование изисква владеенето на българския книжовен език, за да се осъществи успешно пълноценната реализация на децата билингви. В ОУ „Св. св. Кирил и Методий", с. Калипетрово, се обучават триста ученици. Една трета от тях са от ромски и турски произход. През последните години особено болезнен е проблемът с така наречените изоставащи и отпаднали ученици. Причините за проблема са от различен характер и най-често се оказва, че училището е безсилно да се справи самҐ с него. Макар че се търси съдействието на училищното настоятелство, на родителите, на неправителствени организации, децата трудно биват задържани в училище.

Усвояването на българския език се затруднява и по ред други причини: нисък социален статус на родителите, липса на мотивация за изучаване и използване на българския език, тъй като често пъти самите родители не го владеят, липса на подходяща методика, която да се прилага още в детската градина и в подготвителния клас, невъзможност учителят да се съобразява винаги и всякога с индивидуалните особености на учениците поради големия им брой.

В началото на учебната 2001/2002 г. стартира проектът на доц. Христо Кючуков с работно заглавие „Развитие на писмената реч на деца билингви чрез събиране на устни интервюта". Работата по проекта започна през месец ноември 2001 г. и приключи през май 2002 г. Моята мотивация да започна работа по проекта бе негативното отношение на децата от ромски произход към ученето.

Целта на проекта бе да се развият писмените умения на учениците билингви.

Задачите, чрез които се реализира проектът, бяха:

- Учениците да „съберат" устен фолклор, истории, случки, биографии на известни личности от своя етнос;

- Да запишат интервютата и разговорите в специална тетрадка на своя роден език, а след това да ги преведат на български език (първоначалната идея бе записът на интервюто да е на касетофон);

- Ученикът се опитва на някои от текстовете си да придаде художествен характер;

- След записването текстът се илюстрира със снимков материал и рисунки;

- Публикуване на материалите в книжка (засега тази идея е неосъществена поради финансови затруднения).

Принципът за доброволност бе водещ при записване в кръжока.

В групата участваха деца на различна възраст - от 6. до 8. клас: в нея имаше три деца от ромски произход, четири - от турски, и четири - от български, от които две момчета и девет момичета. Въпреки различията във възрастта децата се сработиха бързо. Станаха не само съкръжочници, но и приятели. „Водещото" ядро бе от деца с литературни наклонности.

Темите, по които работихме за изготвянето на книжките, бяха: Историята на моето семейство; Нова година преди 50 години; Животът на известна личност; Историята на моето село; Сватбата - най-щастливият ден в живота на младия човек; Гергьовден; Моето име; Обичаят „Пеперуда" и др. По темата Историята на моето семейство децата създадоха текстове със следните заглавия: Корените на моя род; Моето семейство; Моите родители; Моята баба; Разказ за баба и дядо; Аз и моето семейство.

Алгоритъмът на работа в групата бе следният:

- Записване на въпросите за интервюто;

- Уточняване на текстовете, които децата ще проучат и запишат (народни песни, обреди и обичаи, предания);

- Идеи за илюстриране;

- Издирване на снимков материал;

- Запознаване на групата със записания материал;

- Редактиране на текстовете;

- Създаване на илюстрации;

- Разполагане на текста, илюстрациите, снимковия материал;

- Избор на заглавна страница;

- Оформяне на книжка.

Алгоритъмът може да се използва при всяка тема. Ето как той бе приложен при темата Как моето семейство е празнувало Нова година преди 50 години?

- Записване на въпросите за вземане на интервюто;

- Разказ на учениците как празнуват Нова година сега;

- Записване на предпочетения жанр - легенда, приказка, песен, мит на различните етноси;

- Запознаване на групата с материала, който всеки е подготвил;

- Редактиране на написаното;

- Създаване на илюстрации;

- Съставяне на акростих, кръстословици;

- Записване текста на белова;

- Оформяне на книжката, разполагане на снимковия и илюстративния материал;

- Групиране на двама или трима ученици за изготвяне на една книжка;

- Оформяне на заглавна страница.

В хода на дейността на кръжока беше извършено следното:

- Запознаване на групата с издирения и записан от учениците материал;

- Редактиране на текста;

- Оформяне на готовия текст като книжка.

В началото на работата имаше моменти, в които учениците лесно се разконцентрираха, но постепенно привикнаха и знаеха какво ще правят на всяка следваща сбирка. В различни моменти те бяха не само съавтори на лично творчество, но и редактори на своите съученици (съекипници).

Още на втората сбирка учениците бяха проверени с тест по български език. Тъй като групата обхваща деца от 6. до 8. клас, задачите бяха свързани със знанията им по фонетика, морфология, синтаксис и стилистика. Учениците от ромски и турски произход грешат най-често при граматичните категории - род, число, време на глагола. Особени затруднения предизвиква определителният член. Речниковият запас на децата е твърде беден, те не познават синонимното богатство на езика, допускат грешки и при словореда в изречението, но постепенно натрупаха задоволителен обем от знания по български език. Тестът не представляваше трудност за децата от български произход, които са с изявени литературни наклонности. Някои от тях бяха печелили награди от различни литературни конкурси. От тяхната среда беше и лидерът на групата, който обедини всички около себе си. Групата заработи ефективно. Най-убедителното доказателство за това са създадените от децата книжки, които и днес се ползват като малка ученическа библиотека.

Първите текстове, които сътвориха децата билингви, бяха по-кратки, но на правилен български език. Така например първият разказ на Сузан Севгин - 7. клас, е за нейната майка, а на Илдъз Ибрям - 7. клас - за нейния баща. Двете момичета работиха заедно над една книжка, озаглавена „Моите родители". В първия вариант текстът, записан от тях, беше както с правописни, така и със стилни грешки. Епитетите липсваха в речта им. Редакторската намеса бе по отношение на правописните и пунктуационните грешки, словореда, абзаците; на обогатяване на текста с епитети и сравнения; за избягване на повторенията. След неколкократна преработка текстът доби завършен вид и двете момичета бяха удовлетворени. Ето част от него:

Моята майка се казва Виждан. Тя е родена на 16 юни 1966 г. в с. Царев дол, община Тутракан. Селото е разположено на два баира, а помежду тях има дол. То е много красиво. Къщите са накацали като бели пеперуди по двата баира.

Детството на моята майка било много безгрижно. Тя обичала да ходи на детска градина. Там играела с другите деца, пеела песнички и слушала приказки...

Най-малки в групата бяха шестокласниците. Алкан Ариф създаде своята първа книжка сам и я озаглави „Разказ за баба и дядо от Алкан Ариф Рафи". Ето откъс от неговия текст:

...Дядо ми се казва Неждет Етем. Роден е на 08. 07. 1941 г. в село Искра. Учил е до 4. клас, а след това е работил, защото баща му е починал и нямало кой да подкрепя семейството. Баща му работил като налбантин и той се е учил от него на занаят. Дядо работил при един богаташ като чирак. Оженил се на деветнадесет години, като откраднал баба ми...

Постепенно децата обогатяваха знанията си, научавайки интересни неща за традициите и обичаите на различните етноси в България. Общата им работа ги направи толерантни и отзивчиви един към друг, резултатът от труда им даде увереност, че и те могат да бъдат автори. Стефка Любенова и Райна Руменова бяха най-големи в групата осмокласнички от ромски произход. Те бяха овладели българския език на добро равнище, което им даде самочувствие и те с голямо желание заработиха в кръжока. Разказите им за ромската нова година, за сватбата в миналото и днес, за Васильовден и Гергьовден са написани увлекателно, затова се четат с интерес от по-малките ученици. Изключително изобретателни се оказаха при оформяне на заглавна страница на книжките си. Ще представя част от тяхна книжка, озаглавена „Името е по-скъпо от злато".

Когато съм се родила, три месеца съм била без име. Отначало баща ми решил да ме кръсти Александра. Така се казвала братовчедка на баща ми, пък и чичо ми се казвал така.

Един ден майка ми се ядосала, че баща ми още не ми е оправил името, за да ме регистрират, отишла с баба ми в общината и ме записала Райна. Така се казва баба ми.

Майки ми ми е дала името. Аз се радвам, че ме е кръстила така, защото много обичам баба си, а и тя също така много ме обича. Моето име е християнско и имам имен ден на осми ноември.

В процеса на работата се оказа, че децата имат много идеи как да бъдат оформени техните книжки. Това се вижда от заглавните страници, от различните илюстрации и от жанровете, върху които работиха децата - стихотворения, разкази, приказки и други. Имаше теми, по които всяко дете работеше с желание, но имаше и теми, които ги затрудниха, например темата за живота на известна личност, за историята на собственото родно място.

В края на изпълнението на проекта учениците положиха отново тест по български език и резултатите бяха добри. Децата билингви бяха подобрили, макар и незначително, писмените си умения по български език. От попълнената анкета става ясно, че тази кръжочна форма е желана от учениците.

Изводите, които направих след приключване на проекта, са следните:

- Устната и писмената култура на учениците може да се подобрява не само в часовете за общозадължителна подготовка, но и в кръжочни форми;

- Липсата на цифрова оценка премахва излишното напрежение у децата и те се чувстват свободни да творят;

- Целесъобразният подбор на темите подтиква учениците към задълбочена изследователска работа;

- Неколкократното редактиране на текстовете води до подобряване на писмената култура;

- Постепенно се обогатява речниковият запас на учениците;

- Учениците билингви се интегрират по-лесно в колектива и стават неразделна част от него;

- Децата се научават да бъдат внимателни и толерантни;

- Запознаването с фолклора и бита на други етноси породи у учениците любопитство, което постепенно се превърна в любознателност;

Колкото по-малък е броят на участниците в групата, толкова по-голяма е възможността за постигане на положителни резултати.

Споделеният опит има място в извънкласната дейност на учениците. Ако в задължителните часове те понякога влизат с нежелание, то в тези часове идват с положителна нагласа за работа. Само така можем да се надяваме, че овладяването на българския език ще стане по-лесно, а знанията - по-трайни.

 

 

© Елена Ласкова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2003, № 6
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2004, № 3 (52)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 6.