ВЪЛЧИЦАТА

web | Сиромашко лято

Докараха я жива - простреляна, пребита,
далечина мъглива забулваше очите й.
Не разтопи снега безсилната купчина
и тука - сред тълпата ни - озъбено изстина.
Последната й ярост и жажда жълтоока
над преспите димяха в последната посока.

Дали бе вятър, миризма или душа прозрачна?
Премина бързо. Дълго виха кучетата в здрача.

Да беше старост, болест или поне отрова -
да легне уморена, отпусната, готова,
да се смири светът, да се докоснат меко
началото и краят на вълчата пътека...
И нямаше да види лицата разлюляни
на всички тези топли, възбудени, нахранени,
дотичали веднага на алената стръв
на чуждата, на дивата, на зверската й кръв;
с безмилостната сянка, с чертата на властта -
и в детските очи, и в меките уста.

Да легне уморена, да се допрат полека
началото и краят на вълчата пътека...

А в тия планини със женските си дири
каква ли глутница в нощта сега събира!

© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004