ПОКРАЙ МАГАРЕТО

web | Сиромашко лято

... спокойно се върви. Душата си блуждае
спокойна в кривулиците на тая
огромна длан. Заоблени баири,
под тях, над тях с магарешките дири
пътеката се вие като дим
към другия простор неизбродим.

Пристъпя вкупом всичкия живот
размерно на магарешкия ход.
За миг почти успявам да си спомня
как глина бях - за свирка и за стомна,
зелена бях от тая кръв в кръвта ни,
която май от слънцето се храни.

За миг, а после същото: цъфти
тревица ниска сухичка почти,
над нея царски се е извисил
великолепния пембян бодил -
оскъден рай, готов да се превърне
в усмивка на магарешките бърни.

Селце на хълма - къщи посъбрани, -
приспивано от дъжд, от сняг приспано,
люляно в люлката на маранята,
загръщано от своя смъртен вятър,
сънува: още може да товари
излъскания хълбок на самара.

Спокойна длан
                  безкрайна някаква съдба
лежи: делба, печална веселба,
но вече спуска жегата клепачи,
от миглите им заекът изскача,
свестена птица се обажда в здрача,
щурците, вятърът, магарето -
това, което
на заем бе ни дадено
                                   навярно от небето.

© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Екатерина Йосифова. Имена. София, 1987.