ПЕСНИЧКА ЗА КЪЩАТА

web | Сиромашко лято

Наистина ли мислиш, че това е най-безопасният въпрос?
                 Любен Дилов, "Тежестта на скафандъра"

Може би сме оттука, горе-долу по мярка е къщата,
заградена отвсякъде от небе и от време.
Тук-там духа, тече, зиме в стаята, лете в къшлата
сладката смрад замайва, духът благодарно дреме.
                              стари са колкото къщата
                              другите те са същите
                              мухата паякът същите
                              пръстта кристалът същите
                              змията трева в пролуката
                              а ти а те са оттука
Над къщата обла грее слънце, хладнее луна,
свири вятър, вода се полюшва в огромното блюдо,
всеки друг ту си спи, ту си търси храна,
а човекът е нервен, постигнал поредното чудо.
                              вечно преправяш къщата
                              пак си я искаш същата
                              какво по покрива чука
                              може би си оттука
Над къщата обла дъжд вали, сняг вали, падат сажди,
неспокойни ята падат есенно в здрача,
пада семе и никне или погива от жажда,
а човекът е нервен с поредната своя играчка.
                              градиш ли палиш ли къщата
                              няма да бъде същата
                              търсиш ли ровиш наслука
                              си и не си оттука
Обла къща сияе всяка бръчка закръглена
зряла ябълка крива нарочно
а разнежен и нервен с любов остроъгьлна
човека ножа си точи.

© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004