НЕНУЖНИ ОБЯСНЕНИЯ ЗА ПИСАНЕТО И НЕПИСАНЕТО

web

1.
Започва се с обикновената неловкост
да си служиш с думи, които може да се пишат с главни букви
Л(юбов) или Р(одина) или П(оезия),
а също клетви, молитви и прочее позовавания.
Кръговете на неудобството се разширяват концентрично,
обхващайки
слънце, огън и хляб,
море, извор, жажда и накрая
ти е трудно даже с
мама
и какво ти остава

2.
Моят глас казва нещо не-мое:
доловена мисъл? подсказана? подслушана?
и какво да запиша?
и какво от това?
и какво ако някой мен ме подслуша?
ако подхване и продължи?
ако продължи погрешно или обратно?
като в игра на телефон?
или като онези листчета с непонятно предназначение,
намирани от време на време в пощенската кутия и
нареждащи да ги препишеш осем пъти и да ги изпратиш
някому
със заглавие
Писмо на щастието.

3.
Книги до тавана.
И никоя с изтекла годност.
Изглежда заплашително, но не е,
само е невъзможно да не ги забелязваш,
никакво привикване не помага.
Горе-долу подредени: ето една редица от А-лександър
Сергеевич до Ш-унтаро от Я-пония.
Хиляди укрепващи душата поводи
да се откажеш от писането

Има и папка с по едно (откъснато отнякъде)
стихотворение:
едно от Добринка Корчева, едно от Светла Кьосева,
едно от Иван Есенски, посветено на някой си Александър
Петров. Баща ми е Петър, петгодишният ми внук е Александър,
казвам го просто така. Великолепно
стихотворение, отпечатало се е в неуслужливата ми памет.
Още един белег
върху кожата на моето писане,
не чак толкова дебела.

4.
Би могло да не е порок (писането)
само по себе си. Но когато

енергията му потиска любовта
пресушава състраданието
предава близките ти

ти вече не си друго освен
обсебен минувач край собствения си живот.

© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.10.2004, № 10 (59)

Други публикации:
Екатерина Йосифова. Нагоре-надолу. София: Факел, 2004.