Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХАРТИЕНИ ЛЯСТОВИЦИ
web
1.
За Николай Чимширов (1941-1959)
ПОМНЯ
Бляскавочерните мумии на древни дървета,
погребани при специални условия;
кафявите мумии на по-простите;
пепеливосивкавите на засипаните как да е -
помня имената им, от антрацит до пляка,
помня момчешките ръце, грапави от студа и
неизмиваемата чернилка,
помня: димът бе различен
над богатите покриви и над другите,
различни - саждите върху снега и
купчините сгурия: цели хълмове,
заливани вечер с вода заради пързалките, леденостръмни
в края на града, там, където
смелостта бе най-нужна.
2.
За Ирина Лазарова (193... - 1992)
КАРТИНИТЕ НА ИРИНА
Макар че часовете ми са под закрилата на навика,
засяга ме донякъде обидната им краткост.
Прозорецът, като всяка велика картина,
внася известна продължителност -
вътрешен двор, покриви, зад тях при хубаво време
планината.
Ден след ден, година след година
Ирина рисуваше: стая, прозорец:
покриви, олющена стена, цвете (в саксия).
Въздухът.
Отраженията върху стъклото вечер: лампата,
по-неясно вещите в стаята, цветята (във вазата).
Мъжът (единственото отражение, което сменя мястото си).
С времето
приликата с отсъстващите става все по-чиста,
отсъствието се стопява
над планината.
3.
За Иван Методиев (1946 - 2003)
СКРИЖАЛИ
Навръх баира шипка грее,
запалена от плод и есен.
А Онзи в шипката се смее,
над склона полегат надвесен:
сред тръните се там търкаля
облъскан камънак в безреда
и бай Моисейвото магаре
дълбокомислено го гледа.
Така прелита век ли, час ли,
мушица звънне, птица мине,
накрая Онзи се прозине:
мир на баирите слънчасали,
мираж над всякоя пустиня!
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.10.2004, № 10 (59)
Други публикации:
Екатерина Йосифова. Нагоре-надолу. София: Факел, 2004.
|