Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ЗАДАЧИТЕ ЗА УПРАЖНЕНИЕ ПО СИНТАКСИС И ПУНКТУАЦИЯ НА СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ (7. КЛАС)

Елена Елисеева

web

В 7. клас учениците завършват етап в обучението по български език - ето защо работата по пунктуация се оказва от изключителна важност. овладяването на пунктуационната норма е от значение за езиковата култура на обучаваните и е един от критериите за оценка на ученическите писмени текстове.

Разнообразните класификации на задачите по български език обхващат не само различни аспекти на езика, но и на методиката в усвояването им. За овладяване на конкретните синтактични и пунктуационни правила е необходима адекватна система от практически действия, която включва разнообразни задачи според конкретен делитбен белег. Предложената класификация поставя акцент върху овладяването на пунктуационните норми при изучаване на сложното изречение в 7. клас. Комбинирането на задачите е ориентирано към осмисляне на правилата за употреба на препинателните знаци във връзка с конкретния синтактичен строеж на сложното изречение. Като се опирам на популярни методически класификации, предлагам своя идея за комбиниране на задачи, която има за цел повишаване на пунктуационната култура на седмокласниците.

В литературата по методика на обучението по български език могат да се откроят различни типологии на задачи за упражнения.

Голяма популярност има типологията на Р. Новачкова (2), която разграничава три групи задачи - тренировъчни, логически и творчески, съответстващи на основните етапи в познанието. Опит за групиране и систематизиране на задачите за упражнения, използвани в родноезиковото обучение, правят и К. Савова (3), Р. Танкова (4), Г. Христозова (5) и др.

Пряко съотнесена към овладяване на синтактичните и пунктуационните норми е типологията на К. Димчев (1). Той откроява две големи групи задачи за упражнения - за анализ на граматическата същност на сложното изречение и за прилагане на усвоените знания в речевата практика (за редактиране и конструиране).

В предложената класификация на задачите за упражнения по синтаксис и пунктуация на сложното изречение те са обособени в пет типа, които следват основните етапи на усвояване - възприемане, осъзнаване, прилагане и затвърдяване на знанията. Преходът от един тип задачи към друг подпомага укрепването на предходното знание и умение и представлява нова трудност пред учениците. Най-напред седмокласниците овладяват строежа на сложните изречения; тренират се да извършват операции с признаците им и тогава преминават към свободно използване на сложните изречения в речевата практика.

А по критерия - основни структурни елементи на учебното съдържание - задачите се разделят на: задачи за усвояване на знания и задачи за усвояване на умения.

В зависимост от равнището на усвояване на лингвистичното знание задачите се разграничават в следните разреди:

а) за разпознаване на конкретното синтактично явление;

б) за сравнителен анализ на синтактични конструкции;

в) за осмисляне на синтактични и пунктуационни правила;

г) за синтактичен и пунктуационен анализ.

Съобразно със степента на овладяност на синтактичните и пунктуационните умения задачите се разграничават в следните групи:

а) за трансформиране;

б) за редактиране на грешки.

На преден план в предложената типология на задачите за упражнение е изведена практическата дейност на учениците.

Първи тип задачи - за усвояване на синтактични знания

Задачите за усвояване същността на сложното изречение подпомагат трайното овладяване на знанията за строежа му, за смисловите връзки между изграждащите го прости изречения и за начините на тяхното свързване в синтактична цялост.

1. Упражнения за разпознаване на конкретното синтактично явление

Аналитичните по характер задачи поставят в логическа система знанията и уменията на учениците за работа със сложни изречения. Ето някои примерни формулировки:

- Анализирайте изреченията, като определите броя на простите изречения и посочите как са свързани и в какви синтактични отношения се намират. Въз основа на това определете вида им.

- Посочете вида на изреченията, които ще чуете след малко. Запишете само онези от тях, в които подчиненото изречение е преди главното.

- Извадете от текста онези сложни изречения, в които простите означават едновременно извършващи се действия. Посочете вида им.

Зад. № 1. Сравнете двойките изречения и определете техния вид. Как са свързани простите изречения?

Елица дойде, та застана пред Момчил пред дървото.

Прибери се, та да видиш.

Отиде право при него, че се на юнак похвали.

Мисли, че морето е до колене.

2. Упражнения за сравнение на различни видове сложни изречения

Упражненията за сравнителен анализ развиват логическото мислене. Ще илюстрираме с някои конкретизации:

Зад. № 2. Сравнете сложните изречения, които имат сходен синтактичен строеж. Изяснете какви са синтактичните отношения между простите изречения.

Вървя и пея.

Вървя, но не пея.

Вървя не за да пея.

Вървя, като пея.

Зад. № 3. Сравнете записаните сложни изречения, като посочите от кой вид са те.

Стояха на топло: снегът валеше.

Мястото, където спряха, бе пусто.

Момчето разбра, дойде краят на мечтата.

3. Синтактичен разбор (цялостен).

Задачите за цялостен разбор на сложното изречение най-често се формулират така:

Направете синтактичен разбор (пълна характеристика на изречението) на записаните сложни изречения.

Втори тип задачи - за усвояване на пунктуационни знания

Задачите от този тип се използват успоредно със задачите от първи тип, тъй като дават възможност да се обвържат синтактичните знания с пунктуационните.

1. Упражнения за наблюдение и анализ

Служат за затвърдяване на овладените знания за препинателните знаци като важно условие за развитие на умението да се избира подходящ знак.

Зад. № 1. Прочетете текста и изяснете употребата на всеки препинателен знак, като се позовете на конкретно пунктуационно правило.

Зад. № 2. Сравнете пунктуационните особености на двойките изречения. Зависят ли тези особености от вида на изречението?

Той дойде, за да говори с мен по работа.

Аз виждам в бъдещето тези орляци да пръскат дъжд от семена.

Те имаха надежда, че всичко ще се оправи.

Хората вярват, че от върха на тия скали се вижда Бяло море.

2. Задачи за откриване и отстраняване на грешки при представянето на пунктуационните правила

Тези задачи най-често се формулират така:

- Открийте допуснатите пунктуационни грешки и посочете кое пунктуационно правило не е спазено.

- Редактирайте текста, за да станат твърденията верни.

Когато подчиненото изречение не започва със съюзна връзка, а с предлог, словосъчетание или друга дума, запетаята се пише не в началото на подчиненото изречение, а пред съюзната връзка.

Пред съюза и, употребен еднократно, никога не се пише запетая.

Пред подчиненото допълнително изречение не може да се пише двоеточие или тире на мястото на пропуснат съюз че.

3. Задачи за пунктуационен разбор

Този тип задачи се формулират примерно така:

- Направете пунктуационен разбор на изреченията в текста, като анализирате употребата на препинателните знаци в него.

- Запишете текста и след това обяснете устно употребата на вътрешноизреченските знаци.

4. Упражнения за стилистичен анализ на употребените препинателни знаци

Задачите имат стилистичен характер. Чрез тях се търси ефектът от избора на съответните препинателни знаци. Те подпомагат развитието на уменията за целенасочена употреба на пунктуационни средства, подходящи за определена ситуация. Ще демонстрираме с примери:

Зад. № 1. Прочетете стиховете и обяснете устно употребата на препинателните знаци.

Но в свойто мълчание всичко мълви
за светли дела на чутовни герои:
мълвят чудеса тук цветя и треви,
тук химни възнасят чукари, усои.

Долитат стенания тихи едва -
лежат недалече борци неприбрани
и в техните глухи, невнятни слова
прозират се техните кървави рани.

Хр. Смирненски

Зад. № 2. Анализирайте употребата на препинателния знак двоеточие в сложните изречения и посочете в кои случаи може да се замени с друг препинателен знак или съюз.

Народът вярвал: ако болен я види, оздравява.

Не след много време Стоил надникна в землянката: вътре всички спяха.

Трети тип задачи - за усвояване на синтактични умения

1. Упражнения за трансформиране и редактиране

Трансформационните и редакционните задачи затвърдяват уменията на учениците да разграничават видовете сложни изречения и развиват езиковия им усет.

Зад. № 1. Записаните прости изречения превърнете чрез допълване в сложно съставно с подчинено определително, сложно съставно с подчинено допълнително, сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение. По какво новозаписаните изречения се различават от дадените.

Ние му давахме много храна.

От сухата земя се вдигна стълб от прах.

Трепна сърцето на малкото птиче.

Зад. № 2. Посочете простите изречения в състава на сложните и начина, по който са свързани. Възможен ли е и друг синтактичен вариант?

Задачата е от т.нар. синтетичен (комбиниран, комплексен) вид, защото изисква приложение на синтактични и пунктуационни знания.

Подобни задачи подпомагат развитието на усета към смисловия акцент, който е резултат от разделянето на текста с помощта на запетаи.

Отидеш ли отново, ще те бият.

Ако дойдеш днес, ще свършим работа.

За да работи дискът, добре притискайте към него детайла.

2. Упражнения за синтактично конструиране

С тях учениците тренират да извършват операции с признаците на изречението; развива се усетът им към съставяне на изречения. При този вид упражнения - за разлика от упражненията за пунктуационен разбор - движението е от общото към частното, а това развива логическата мисъл на обучаваните; повишава се активността им и се откроява практическата полза от изучаването на езиковото явление.

Зад. № 1. Разширете сложното съчинено изречение, като прибавите подчинени изречения. От кой вид е новополученото изречение? С какви препинателни знаци си служите?

Зад. № 2. Съставете сложни изречения, които да притежават следните признаци - в първото изречение подчиненото да е след главното, във второто - пред главното, а в третото - да е между частите на главното изречение - да са употребени съюзните връзки за да, да.

Зад. № 3. Съставете изречения, като спазите следните условия:

- простите самостойни изречения да са свързани със съюз нито-нито;

- простите самостойни изречения да са свързани безсъюзно;

- простите самостойни изречения да изразяват противоположни действия.

Четвърти тип задачи - за усвояване на пунктуационни умения

1. Задачи за редактиране

Зад. № 1. Поставете пропуснатите препинателни знаци и мотивирайте своя избор, като се позовете на строежа на сложните изречения.

Зад. № 2. Редактирайте пунктуацията на изреченията, взети от ученически съчинения. Кои пунктуационни правила не са усвоени?

Зад. № 3. Разместете местата на главното и подчиненото изречение. В кои случаи ще има промяна в пунктуацията?

Сама не знаех да се страхувам ли.

Тъкмо се изправих и мислех за раната си, когато нещо ме бодна в окото.

Който изпревари, той ще натовари.

Зад. № 4. Заменете някои от препинателните знаци с други, без да се промени смисълът на изреченията. В кои случаи тази замяна е възможна?

Гледам аз: другите говорят.

Ако беят развееше от прозореца бялата кърпа, това значеше милост; ако развееше червената, това значеше смърт.

Зад. № 5. Редактирайте текста, като замените тирето с друг препинателен знак или със съюз. Сравнете новооформения текст с оригинала. (Задачата се отнася към синтактично-стилистичния експеримент.)

Но сега жив ли е - не знаем.

Старецът знае от опит - лошото никога не иде само.

Печелеше малко - колкото да се прехранва.

Не направиха нищо - бог беше високо.

Зад. № 6. Кои пунктуационни правила не е овладял ученикът, написал следните изречения?

Големият двор, дето влязоха беше пуст.

Изведнъж той даде знак, да спрат.

Наблизо се люлее дете с родителите на, което се познаваме.

2. Задачи за конструиране

Задачите от тази група позволяват ученикът да съсредоточи вниманието си върху конкретни признаци, които мотивират избора на знак.

Зад. № 1. От записаните на един ред прости изречения съставете сложни, като използвате подходящи съюзни връзки. Посочете пунктуационните особености на новозаписаните изречения.

Зад. № 2. От простите изречения съставете сложни, като ги свържете със съюзните връзки когато, не когато, чак когато, и когато. Посочете пунктуационните особености на новозаписаните изречения.

Старецът привърши разговора.

Долетяха звуци на песен.

Представената класификация подсказва идеи за смислово разнообразни задачи за упражнения, водещи до усвояване на синтактичните и пунктуационните норми.

При тяхното методично и целесъобразно използване в адекватна система е голяма вероятността да се достигне до по-висока синтактично-пунктуационна култура.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Димчев 1972: К. Димчев. Изучаване на сложното изречение. София.

2. Новачкова 1978: Р. Новачкова. Развиване на познавателната активност на учениците чрез обучението по български език. София.

3. Савова 1977: К. Савова. - В: Познавателната самостоятелност на учениците. София.

4. Танкова, Власева 1977: Р. Танкова, Т. Власева. Обучението по български език и литература в началното училище. Проблеми и перспективи. Пловдив.

5. Христозова 2001: Г. Христозова. Същност и класификация на учебните задачи по български език. - Начално образование, № 3.

 

 

© Елена Елисеева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 3
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2004, № 9 (58)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 3.