МАЛКИЯТ КОРАБ

Евгения Чолова

web

Преди много години царят на една голяма и хубава крайморска страна се сдобил с двама сина - близнаци. Момчетата растели силни и красиви и докато били малки, калявали телата си с много спортове. Те особено обичали да яздят бързи коне по горските пътеки или да се състезават с платноходките си в морския залив, който се намирал на края на гората. При тези състезания проличало, че на едното момче се удава повече ездата, докато другото карало по-умело платноходката си. Затова започнали да му викат Моряка. То имало и по-сръчни ръце и не след дълго успяло да направи такива подобрения на лодката си, че тя станала по-бърза от вятъра.

Един ден, докато се състезавали из залива, Моряка бързо задминал брат си и радвайки се на попътния бриз, който издувал платната му - се оказал в открито море. Момчето усетило неясна тревога и решило да се връща към брега, когато изведнъж видяло огромна акула да плува към малката му платноходка. Опитало се да избяга, но морският звяр бързо скъсявал разстоянието помежду им. В един момент Моряка разбрал, че акулата ще го атакува. Той се огледал за лодката на брат си и действително видял в далечината платната й. Брат му плавал към него. Моряка размахал ризата си в знак на тревога и в този миг със силен удар на опашката си, акулата преобърнала лодката. Момчето се опитало да се отбранява с ножа си от настъпващия хищник и с надежда гледал как спасителната лодка се приближава. Но докато неговият брат близнак да дойде, акулата с едно щракване на зъбите си разтрошила платноходката на трески, а с второто - откъснала парче от крака му. Моряка изгубил съзнание от силната болка, а когато дошъл на себе си - видял, че лежи бинтован в бащините си покои, а до него загрижени седели - лекарят и всички членове на семейството му.

Минало време, раната на Моряка заздравяла, но той така и останал сакат. Не можел вече да язди кон или да управлява платноходката си по морето, което така обичал. За негов късмет имал много сръчни ръце - и от парчета дърво, с помощта на длетото и пилата, започнал да изработва красиви предмети. Ден след ден той си седял в дърводелската работилница и усъвършенствал резбарското си умение.

Когато момчетата навършили пълнолетие и дошло време да определят престолонаследника, тъй като бащата бил вече на преклонна възраст, Моряка доброволно отстъпил престола на своя брат близнак. Той разбирал, че сам не ще може да посреща и придружава многобройните гости и пратеници в царството, а бил сигурен, че брат му ще се справи с управлението много добре. Така и станало.

Братът близнак на Моряка станал мъжествен и храбър цар, който мъдро ръководел държавата. Само десетина години след като той се възцарил на престола, в страната настъпили значителни промени, а столицата била направо преобразена. В покрайнините вече нямало схлупени колиби и кални пътеки. Навсякъде израствали големи и удобни къщи, а пътищата били широки и павирани. Царят искрено желаел да направи по-добър и по-лек живота на хората. И въпреки че сред народа си бил известен с прозвището - Строителя, заради огромните и великолепни сгради, които издигал навсякъде из страната, той се стремял да заслужи да го наричат Мъдрия.

В часовете на отмора владетелят много обичал да беседва с Моряка в неговата дърводелска работилница. Двамата братя запазили чудесните си отношения и царят редовно се съветвал със своя брат близнак, когото ценял заради вродената му мъдрост.

Работилницата била пълна с всякакви фигури - на животни, птици, хора, даже бойни ризници и оръжия, изработени великолепно от дърво. Тъй като те биха могли да красят нишите и стените и в най-изисканите домове, владетелят ги използвал като оригинални подаръци на чуждестранните гости, а всички се удивлявали на сръчността на изработката.

От известно време насам царят забелязал, че брат му работи само върху един и същи предмет - малък дървен кораб. Той можел да се побере на дланта на едната ръка и досущ наподобявал истински. Всичко си му било на мястото - веслата и пейките за гребците, мачтите и платната, както и складовите помещения. Тъй като Моряка още продължавал да работи по него, царят го попитал кога смята да приключи с направата му. Брат му отговорил, че има още много работа, която вероятно ще продължи дълго.

Годините минавали. Царят Строител издигнал много големи и красиви сгради - величествени църкви, болници и училища за хората и децата им. Особено се гордеел той с покрития пазар, който се намирал в центъра на столицата и представлявал миниатюрен град, където продавачите и купувачите можели не само да търгуват, но и да поседнат на сянка сред хубавите паркове и градини или да похапнат в уютните гостилнички. Особено внимание царят отделил на двореца си, за направата на който наел няколко архитекти и множество строители. Той се състоял от една централна кула и две по-малки странични, съединени от коридори, представляващи картинни галерии, библиотеки и зимни градини. Във вътрешния двор имало и прекрасна градина с калдъръм и всевъзможни цветя и статуи между тях. Сред моравките тук-таме имало и изкуствени езерца с лилии и златни рибки. Всички гости на царството се изумявали от многобройните и с вкус осъществени строежи.

През цялото това време Моряка неуморно работел върху своя кораб. Контурите му ставали все по-изящни, а платната досущ наподобявали тъкан, с извезани върху нея риби и всякакви морски твари.

Царят, който в часове на отмора все така с удоволствие посядал да беседва с брат си, се чудел и възхищавал на творението му. Той дори толкова харесал кораба, че го съпоставил по стойност с всичко, което до този момент бил построил в страната си. Казал, че корабът бил много ценен наистина, но все пак по-значителни били неговите строежи. Моряка не бил съгласен с това мнение. Той смятал, че големината и броят на построените сгради в никакъв случай не могат да натежат на везните на Ценността, сравнени със съвършенството, с което години наред изработвал своя кораб. Брат му възразил, че за него по-важно било по-бързо да завърши постройките, за да могат хората час по-скоро да заживеят там и да бъдат доволни.

- Но как биха могли да бъдат доволни в една неугледна къща? - чудел се Моряка.

- По-важното е, че те въобще имат покрив над главата си, а на всяка улица стоят чешми, от които могат да наливат прясна вода. А пътищата са застлани с калдъръм, така че да не си калят обувките. Какво повече могат да искат от това? Аз смятам, че всички са ми много благодарни. А какво щеше да стане, ако строях една къща тридесет години? Сигурно трябваше да чакам внуците ми да я завършат.

- За това си прав, но след тридесет години тези некачествени къщи ще бъдат порутени и твоите внуци ще трябва отново да хвърлят огромни средства за постройки на поданиците ти. Съвършеното е винаги по-трайно и по-ценно.

Това станало любима тема на разговор между двамата братя. Междувременно годините минавали и близнаците станали побелели старци. Те все така обичали да беседват в часове на отмора, пушейки с лулите си. Корабът на Моряка станал ювелирно изделие, което не можело да се познае, че е изработено от дърво. Всички детайли били направени изящно, въжетата били тънки като конец. Корабът бил закрепен на специален постамент и показван на гостите на царството и макар че на пръв поглед изглеждало, че няма какво повече да се прави по него, Моряка усърдно го човъркал и усъвършенствал.

И тогава се случило огромно бедствие. Страшно земетресение разлюляло столицата. Целият град станал в руини, под които загинали повечето хора. Които оцелели, го напуснали панически. Разрушен бил и двореца, а при бедствието загинало и цялото царско семейство, което тогава се намирало в залата за пиршества.

Минало много време преди уплашените хора да се върнат в столицата и да започнат да разравят руините. Чакал ги огромен труд, защото всички къщи били съборени и трябвало да се застрояват отново. Когато разчиствали останките от двореца - в ниша, образувана от две паднали каменни стени - хората открили непокътнат малкия дървен кораб, изработен от Моряка. Оттогава той станал свещен талисман и се пазел в кметството под стъклен похлупак, а ликът му бил включен в герба на града.

© Евгения Чолова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2004, № 7 (56)