Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Упоително свеж
и топъл бе въздухът
след летния дъжд.
Дълго разхождах кучето
по смълчаната улица,
в най-дълбокото на нощта...
И се радвах на всяка тревица,
на камъче и дърво,
което подушваше То.
Провлачвах крака
и клепачите се затваряха
от нега и умора.
И не исках да се прибера -
при себе си - у дома...
© Даниела Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2004, № 7 (56)
|