SRESHTY V CHAT-A

Даниела Добрева

web

Той - ...Погледна часовника си, нямаше търпение, а не биваше да го показва: "Спокойно, има още малко време." Започна да сменя нервно програмите на телевизора. Не виждаше това, което виждаха очите му, и не чуваше... Всъщност чуваше потракването на съдовете откъм кухнята... Тя разтребваше след вечерята, доста шумно, все едно казваше: "Виж ме колко съм работна", това малко го ядосваше, но нищо...

Тя - ...Изпусна една вилица на пода, но не се ядоса. Напоследък съдовете сами падаха от ръцете й. Нещо ги дърпаше. Беше преуморена и получаваше нервен тремор... Не, няма закъде да бърза, имаше още малко време... Не биваше да показва, че бърза. Още какво трябваше да свърши? А, да... Да изхвърли кофата с боклука и да помогне за домашното по математика. Ще се справи, задачите в шести клас не я затрудняваха още... Изми последната чиния и тръгна към детската стая...

..................

Той - ...Погледна пак часовника. Време беше. О, ако можеше още сега... Но не, след малко...

Тя - ...Подаде глава на вратата в хола, усмихна се:

- Скъпи, ще си лягаш ли? Сега ще постеля.

- Миличко, ей сега. Имам още малко работа на компютъра. Утре трябва да съм готов с този глупав чертеж...

- Добре, любов моя - тя приближи до него, наведе се, меката й гръд се докосна до рамото му, целуна го по ухото, провря езиче вътре съвсем нежно...

Той потръпна, както преди... Лекият аромат на готвено от домашната й рокля не му попречи да изтръпне целият. Шляпна я леко по дупето...

Тя се усмихна:

- И аз ще проверя тук едни текстове... Взимам лаптопа, става ли? - и се порови в дамската чанта за GSM-а...

- Добре, след малко идвам - обеща вяло той.

Тя се отправи с походка на уморена пантера към спалнята...

..............

Той - ...Седна пред монитора, зареди файла с чертежа. Погледът му се премрежи... Сърцето заби глухо - първо там близо, под лъжичката, после се качи към гърлото и заблъска в ушите... Натисна иконата на Internet Explorer... Зачака... Дали ще бъде там?... Трябва да е там... "Тя" обеща...

Тя - ...Отвори бавно лаптопа, включи го към мобилния, погали нежно клавиатурата, колко приятно тежеше в скута й. Облегна се на възглавницата удобно и зачака да се зареди... Дали ще бъде там?... Трябва да е там... "Той" обеща...

.....................

<good_boyged> hi

<crazy_girl> hi

<good_boyged>kak si dnes

<crazy_girl>dbre a ti

<good_boyged>mislih za teb. za kosata ti, za ustnite ti, za golemite ti gardi...

<crazy_girl>kade shte go pravim dnes

<good_boyged>na edna livada v gorata ...okosena treva...

<crazy_girl>mmm... mnogo bode.

<good_boyged>na brega na moreto, v malko gradche...

<crazy_girl>da v hotela... da izpiem parvo po bira...sled bira stavam stahotna...

<good_boyged>dobre... sled tova si tragvame pregurnati

<crazy_girl>i bosi ...

<good_boyged>az sum po dynki i potnik

<crazy_girl>a az po mnogo tanka dalga roklia

<good_boyged>tzeluvam te po ushentzeto...

<crazy_girl>vlizame v staiata... ne palim lampata

<good_boyged>poglejdam te v ochite...dalboki sa

<crazy_girl>paham eziche v ustata ti

<good_boyged>milvam te pod rokliata

<crazy_girl> razkopchavam tzipa, paham ruka... masjiram go

<good_boyged>kolko sa golemi zarnata ti

<crazy_girl>kolko e goliam i napregnat

............................................

<crazy_girl>o mili ne moga poveche

<good_boyged>da milichka sega

<crazy_girl>shte vikam

<good_boyged>vikai kreshtiiii

<crazy_girl>ooooooooh

<good_boyged>aaaah milichko svarshvam

<crazy_girl>i az lubimiiiiii

<good_boyged>liubov moia

<crazy_girl>obich moia

<good_boyged>praznia se

<crazy_girl>napalni me

<crazy_girl>mili moi

<good_boyged>sladka moya obich moya

<crazy_girl>obicham te

<good_boyged>tzeluvam te

<crazy_girl>milvam te

<crazy_girl>gushni me

<good_boyged>gushkam te

<good_boyged>tzeluvam ochite ti

<crazy_girl>milvam kosata ti

<crazy_girl>moje li da pospia malko na ramoto ti

<good_boyged>pospi liubov moia

<crazy_girl>i shte ci hodia

<good_boyged>nedei

<crazy_girl>triabva

<good_boyged>dobre

<good_boyged>koga shte se vidim

<crazy_girl>ne znam koga pak shte moga da doida tuk

<good_boyged>utre...chakam te

<crazy_girl>ne znam, shte opitam. Triabva da tragvam

<good_boyged>dobre skupa

<good_boyged>tzeluvam te

<crazy_girl>tzeluvam te

<crazy_girl>chao milichak

<good_boyged>chao liubima

<good_boyged>leka nosht

<crazy_girl>leka do utre

<good_boyged>do utre

..................

Тя - ...се отпусна безсилна на възглавницата и заплака, тресеше се цялата... Остави лаптопа на шкафчето и зарови лице във възглавницата... Скимтеше... от непостижимо щастие... Скимтеше приглушено във възглавницата... Раменете и косата й се тресяха... Не искаше никой да чуе, не искаше никой да знае. Беше като тогава... преди... с него... Първият, единственият... Бащата на сина й... Беше като тогава...

Той - ...се отпусна изтощен на стола. Усещаше приятната мокрота в слабините си... Ушите бучаха... приятно, нервно... Ръцете му погалиха за последно клавиатурата... и увиснаха безпомощни от двете страни на стола... Облегалката глухо проскърца... Блаженството го обля... както тогава... Когато се почувства по- голям и по-нежен... По-голям и по-нежен от преди... Кога беше това...

Тя - ...отиде тихо до банята. Погледна се в огледалото, отчая се напълно... Изми си зъбите, бавно... без да вижда какво върши... После надникна в детската - пак беше заспал с включена лампа... Погали го по челото, прибра падналата на пода книга, свали слушалките от главата, изключи музиката, изключи лампата... Притвори тихо вратата... Пъхна се в хладните чаршафи на спалнята, легна по корем, прегърна възглавницата... затвори очи... Дано се забави още малко... не искаше да идва сега... да легне тежко в леглото... да чува тежкото му дишане... Притисна по-силно клепачи. Беше там... "там"... bosa... po dalga roklia...

Той - ...бавно стана от стола, колената леко го наболяха. Протегна се като котарак, разкърши гърба си... беше се изпотил. Миришеше приятно на силна мъжка пот... Пристъпи бавно към банята... Погледна се в огледалото, не се позна... Изми зъбите си, бавно... без да вижда какво върши... Влезе тихо в тъмната спалня. Не искаше да я буди... Не и сега... Пъхна се под хладните завивки... притвори очи. Беше там... "там"... bos... i tzeluna ushentzeto...

© Даниела Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.11.2004, № 11 (60)