ДОКОСВАНЕ

Даниела Добрева

web

...Тя видя с периферното си зрение, че малкото синьо прозорче на монитора затрепка тревожно и някак нервно... несигурно... Странно - той не се появяваше по това време... обикновено влизаше в кю-то нощем, за да си почине и да разпусне малко... Тогава говореха до насита - за неговите влюбвания - все неудачни и все разкъсващи - той страдаше за всяка своя любов, като че е за първи път... Понякога се любеха виртуално, много страстно и всеотдайно... бе много внимателен - изчакваше я винаги да свърши и тя... Понякога спореха и то до скарване, на теософски теми, после с дни не си говореха... Защо ли се появи така внезапно сега? Тя с тревога отмести поглед от текста, който редактираше и приближи до себе си клавиатурата и мишката...

.................................

13.13 The Wizard - Any, mnogo sum zle

13.14 Anabel - Какво става? Кажи ми, момчето ми...

13.14 The Wizard - Hodih na groba na mama i ne mojah da go nameria

13.15 Anabel - О, Господи!

13-15 Anabel - миличък ... какво става с теб...

13.15 Anabel - миличък ...

13.15 The Wizard - kakvo

13.16 Anabel - тъжно ми е... плаче ми се...

13.16 The Wizard - men pitash li me

13.16 Anabel - Тя те гледа - отгоре - и ти прощава всичко. Те ни обичат и от там...

13.16 The Wizard - Ne znam, gadno mi e mnogo.

13.16 Anabel - Веднъж и аз така, едва намерих гроба на татко.

13.17 Anabel - Искаше да й говориш, да й поплачиш ли?

13.17 The Wizard - da

13.17 Anabel - Говори й, тя те чува и сега, и те разбира, закриля те...

13.17 The Wizard - Da, ...moje bi... i... da znaesh - onazi malkata pikla... ia razkarah dnes.

13.19 The Wizard - boli me mnogo

13.19 Anabel - Не съжалявай, малката отдавна ти ходеше по нервите... Само майките обичат завинаги...

13.20 Anabel - Искам да те прегърна, да те милвам, да ти говоря...

13.21 The Wizard - Iskam da se svia niakyde kato kuche i da placha.

13.21 Anabel - Милия той, защо е тази твоя орисия.

13.22 The Wizard - T’va se pitam i az cial jivot.

13.23 Anabel - Разбирам те, миличък... Ела, сложи глава на гърдите ми... плачи, наплачи се...

....................................

В един миг... Притискаше нежно главата му към гърдите си и леко се поклащаше, сякаш пееше най-тъжната песен в живота си...

Той, като малко дете, бе притихнал в скута й...

Сълзите й капеха и потъваха в тъмната му коса, проблясваха като роса и изчезваха...

Тя все така бавно се полюшваше...

Той бе обвил жилавите си ръце около талията, беше свит на кълбо, като зародиш в утробата и не дишаше. Очите горяха сухи, невиждащи... Притвори клепачи, за да угаси пожара, но болката се увеличи... После бавно се раздвижи, положи глава в скута й, обхвана присвитите й колене...

Косата й, като тежка завеса се свлече от раменете и погали врата и бузата. Тайният аромат, скрит в нея, се разля и изпълни спомените му...

Тя се наведе още по-ниско над него, милваше слепоочията и челото. Сълзите й се стичаха по бузите, по носа, по устните, набъбнали от плача, шепнеше нещо...

Той не разбираше какво, но усещаше горещия дъх. Сълзите й като ледена роса мокреха челото...

Тя се наведе... Целуна очите... Утробата й тръпнеше и искаше да се разтвори, да го поеме целия, да го приюти, да го спаси... В един миг ... в едно докосване...

Той целуна присвитите, доверчиви колене, обгърна я, сякаш да събере в шепи самотното, треперещо тяло, като птиче да го стопли в дланите си.

Силните рамене се раздвижиха отривисто, в конвулсия, надигнаха се, за да я покрият като мощна вълна, за да я скрият в себе си... завинаги..."

............................................

13.24 The Wizard - Sega shte porabotia malko i posle shte se razhodia.

13.24 Anabel - Добре миличък, ще те оставя да си работиш.

13.25 The Wizard - Lek den ti jelaia, do skoro.

13.26 Anabel - Добре, нежен мой, и на теб лек ден. До скоро...

............................................

Тя отмести поглед от монитора и взе отново текста в ръцете си, но не виждаше редовете - плуваха разкривени и размазани по мътната повърхност на листа...

Всъщност никога не се бяха срещали... Нямаше и да се срещнат... Всеки си имаше своя живот, в своя град... По снимките, които си бяха разменили, разбраха, че трудно ще си паснат... Понякога включваха и камерите... Но и двамата бяха разбрали, че думите са по-силни от онова жалко изображение в малкото прозорче на РС-камерата... Думите създаваха свят, по-истински, защото е желаният... Думите превръщаха в реалност всеки образ... Думите се преплитаха и допълваха... Думите се докосваха...

© Даниела Добрева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.11.2004, № 11 (60)