АНКЕТА
[НА СП. "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА"]

Цветана Милчева

web

1. Според чл. 13, ал. 2, и чл. 14 на Закона за степента на образованието, общообразователния минимум и учебния план държавните образователни изисквания подлежат на актуализация всеки четири години. Какви корекции и промени бихте предложили Вие?

2. Защо е необходим изпит след 7. клас за кандидатстване в профилирани и професионални гимназии?

3. Необходим ли е изпит за завършване на образователна степен?

* * *

1. Мисля за промените в държавните образователни изисквания с надежда, макар че ми се струва, че ако някъде има място за разумен консерватизъм, то това е сферата на образованието - именно защото става въпрос за натрупване на опит, за опора в традиция, която е доказала своята жизненост, радикалните промени и експерименти винаги са болезнени.

Надеждата ми е, че предстои сериозно обсъждане на проблема за хорариума по български език и литература, особено за горния курс.Часовете по български език и литература за 11. клас например са три на седмица; учебното съдържание обхваща изучаването на представителни творби от периода 70-80-те години на 19. век (Хр. Ботев, Ив. Вазов) - Първата световна война (Д. Дебелянов).

Предстоящата задължителност на зрелостния изпит по български език и литература налага още по-категорично необходимостта от промяна.

Другия проблем го виждам свързан с учебниците (не само по български език и литература). Последното десетилетие даде възможност за изява на различни издателства и авторски колективи. Въпросът е обаче доколко различните учебници отговарят на изискванията за такъв тип литература; как се осъществява оценяването на учебниците, как се гарантира неговата обективност. Внимание заслужава и деликатният баланс в обемното решение на различните учебни статии. Обяснимо е желанието ни да съизмерим българската литературна традиция с европейската и да я приобщим към нея, но дори това достойно за уважение намерение не обяснява факта, че урочната статия за Паисий Хилендарски например е по-малка от урочната статия за Артур Рембо (учебник за 10. клас).

2. Обучението в езикови гимназии и паралелки предполага интензивно усвояване на чужда езикова система.

Изпитът по български език и литература в голяма степен гарантира някаква предварителна селекция на седмокласниците по отношение на тяхната литературна и езикова компетентност. Изпитът доказва равнището, на което учениците са овладели книжовните норми на родния език - задължително условие за успешно чуждоезиково обучение.

Независимо от различните възможности за изучаване на чужди езици езиковите гимназии и паралелки са перспективата, към която се стремят голяма част от седмокласниците (и техните родители). Това поставя проблема за критериите, които определят възможността на децата да попаднат в такъв тип училища.

Конкурсният изпит по български език и литература е разумният и обективен начин да бъдат оценени нагласите и уменията на децата по достойнство.

3. Очевидно е, че въвеждането на задължителен зрелостен изпит по български език и литература е въпрос на близко бъдеще. Надявам се обаче тази задължителност да бъде отговорно мотивирана пред обществото. Неубедителните, противоречиви и в крайна сметка - неосъществени до момента решения на отговорните институции създават усещане за несигурност; за неадекватност и неяснота в образователната стратегия. „Отлагането" на задължителния зрелостен изпит сякаш придобива политически привкус - лично за мен е свидетелство за политическа колебливост, за неумение да се поеме отговорност.

Припомням си, че преди време в публичното пространство прозвуча шеговито-сериозното твърдение, че реформата в образованието е да няма реформи. Без да го абсолютизирам, разбира се, искам да припомня, че допреди една година по отношение на зрелостните изпити имаше един „работещ" и категоричен механизъм, който „освобождаваше" зрелостниците от матура или регламентираше нейното полагане в зависимост от успеха. Този принцип беше и своеобразна мотивация за работата и подготовката на учениците в часовете по литература.

В този смисъл смятам за задължително да бъдат уточнени и огласени категорично причините и целите на въвеждането на задължителни матури - най-малкото за да бъдат избегнати спекулациите. (Такъв неизяснен въпрос е дали резултатите от зрелостния изпит ще бъдат признати за входно равнище за ВУЗ. Доколкото нормативната база може да задължи едно автономно висше училище да признае изпити, проведени в средното училище, за критерий за прием. Без да бъде решен, този въпрос беше поставен като даденост, когато за първи път се заговори за задължителни матури.)

Що се отнася до намерението да се провеждат изпити след всяка образователна степен - не разбирам мотивите и се питам какви ще бъдат последиците за децата, които не успеят да се справят с тези изпити (след 4. клас например). Кандидатстването след 7. и 8. клас за езикови и други профилирани училища е сериозен „тест", който прави ненужен подобен изпит.

© Цветана Милчева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 3
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2004, № 8 (57)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 3.