Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРИ ИСТОРИИ

Борис Роканов

web

КАК И ЗАЩО МОНА ЧОБАН ПОСЕТИ ГРОБА НА ЛАФОНТЕН
И ГО НАПСУВА НАЙ-БЕЗСРАМНО

В Парижкото метро много често се чуват гласове, които ясно обявяват социалното си положение и произтичащата от него нужда от помощ, а след задължителното „мерси", притежателите на тези гласове любезно минават между седалките с чашка в ръка, в която дрънкат дребни монети. Минават, без никой от пътуващите да ги забелязва и без очакване за съчувствие или милост. Именно в този миг е разминаването на две вселени - тази на щастливия мравешки уют, и другата - на веселяшкото лекомислие.

Докато седях разсеяно и се опитвах да се слея със седалката, защото нямах никакви пари за даване, внезапно се сетих за вица, който разказа Нина Ковачева на парижкото гробище Пер Лашез. Там с нея и с Мона Чобан бродехме с чаши „Рикар" в ръка и празнувахме 24 май, след като бяхме нарецитирали до безпаметност гроба на Аполинер. Горкият поет, мъжки издържа пороя от българска поезия, който се изля отгоре му най-неочаквано. Издържа и вица на госпожа Ковачева, а именно: на кръстопът се срещнали мравка и щурец със „Запорожец", щурецът попитал мравката накъде е тръгнала, а тя отвърнала, че отива да се труди. И щурецът отивал да се труди, в съседното село имало празник и им трябвал музикант.

След година мравката пак вървяла към полето, а щурецът, вече с нов „Москвич", отивал да свири в града. След още година, мравката - на къра, щурецът - с „Опел". След доста години мравката и щурецът се срещнали отново на същия кръстопът. Мравката - все към полето, а щурецът - с нов „Мерцедес". Тя първа попитала накъде се е запътил, а той се похвалил с предстояща работна разходка из европейските столици. Тук мравката не издържала и извикала: „Когато стигнеш в Париж, намери оня Лафонтен и му кажи да си ебе майката!"

При споменаването на Лафонтен, както си блееше безгрижно, Мона подскочи ентусиазирано и предложи да отидем до гроба му. Отсякох, че не мърдам никъде - с Нина вече сядахме срещу гроба на друг прочут мъртвец. Мона тръгна сама, не след дълго се върна зачервена и запъхтяна, и измърмори: „Казах му го. Да си ебе майката!"

 

С Нина Ковачева пред гроба на Аполинер, 24 май 2011

С Нина Ковачева пред гроба на Аполинер, 24 май 2011

 

С Мона Чобан пред гроба на Аполинер, Пер Лашез, Париж, 24 май 2011

С Мона Чобан пред гроба на Аполинер, Пер Лашез, Париж, 24 май 2011

 

Пред гроба на ОскарУайлд, Пер Лашез, Париж, 2011

Пред гроба на ОскарУайлд, Пер Лашез, Париж, 2011

 

Моите обувки върху стола на Атанас Далчев в Люксембургската градина, Париж, 2011

Моите обувки върху стола на Атанас Далчев в Люксембургската градина, Париж, 2011

 

Великден, Руската църква, Париж, 2011

Великден, Руската църква, Париж, 2011

 

Скара-бира в парка на замъка Шамбор, Лоара, Франция, 2011

Скара-бира в парка на замъка Шамбор, Лоара, Франция, 2011

 

 

ВАРНА, ЕДНА ИЗЛОЖБА

Ваня, варненска бизнесдама, беше наела къща срещу хотел „Черно море", чийто първи етаж представляваше най-шикозната галерия в града, а на втория беше разположила офиса си.

С въпросната госпожа се оказахме един до друг на пленер на Златни пясъци, по вечерно време, когато се яде и пие на корем. Поговорихме, посмяхме се, тя реши, че съм готин и ме покани да направя изложба в нейната галерия при много добри условия, осигурени откупки и символичен процент. Уточнихме дата и се разотидохме.

В деня за изложбата цъфнах с картините във Варна. С мен беше и художникът Георги Йорданов, за да ми качи картините. Галеристката чакаше. Галерията представляваше две огромни помещения, по-голямото, от които беше централното, със стълбище, което водеше към офиса на Ваня, а по-малкото беше отделено от другото. Пийнахме по чаша, посмяхме се и Ваня предложи да започваме с реденето, че време не останало, че пресконференция организирала, та утре цяла Варна да знаела какъв голям художник е Борис Роканов. Както аз не бях виждал галерията до този момент, така и Ваня не беше виждала мои картини. Започнахме да внасяме платната, а тя гледаше и все сочеше към по-малкото помещение на галерията. Накрая всичките ми картини се озоваха именно там. Ваня измърмори нещо от рода „все пак тук хора влизат". Изложбата ми представляваше голи разкекерчени жени в гигантски размери. Ваня се опитваше да запази спокойствие и да избере „нещо по-нормално" за централната зала. Предложи на Жоро да мисли, за да спасява положението. Той обаче не измисли нищо, Ваня изпадна в паника и тръгна да се качва в офиса с легендата „когато дойдат журналистите - мен ме няма, в командировка съм".

Изложбата мина с невероятен медиен успех и никакви продажби. Дали заради цените? Сложих по 10 000 евро на мома.

„Ти продаваш ли бе, пич - ме попита тогава варненският график Петьо Маринов, - продал ли си една картина на такава цена?"

„На тази цена - не, но картините ми толкова струват" - отговорих.

Въпреки културния шок, с Ваня останахме приятели, правих още две изложби при нея и винаги по телефона ме предупреждаваше да не нося повече никакви откровени курви. Една за Варна била достатъчна.

 

Из "13 състояния на една изкуствоведка", 3-то състояние

Из "13 състояния на една изкуствоведка", 3-то състояние

 

Из "Борис Роканов и пловдивската лудница", феерия върху чаршаф

Из "Борис Роканов и пловдивската лудница", феерия върху чаршаф

 

 

С ГЕОРГИ ТРИФОНОВ В БУРГАС

Не знам как стана, най-вероятно след продължително пиене, с Георги Трифонов решихме той да открие изложбата ми в Бургас. След седмица Георги ми се обади, че ще използва транспорта на Захари Каменов, който по същото време щял да открива в галерия „Пролет". Да не съм се притеснявал за пътуването, но предложи да променя или часа, или датата на моето откриване. Направо подскочих, приех предложението му като обида и пренебрежение - защо като се дублират изложбите ни, аз да променям, а не конкуренцията - Стоян Цанев, консултанта на „Пролет" и галеристката Пролетина.

Казах, че ще помисля и затворих. След което изгубих нерви, време и не малко средства в преследване на идеята да не отстъпвам.

„Виж какво е положението и в Базата, че Захари ще води и немската, и белгийската си галеристки, плюс жена си, да не вземем да увиснем" - напомни Трифонов. И увиснахме. Базата беше блокирана от Стоян Цанев, въпреки че я бях ангажирал за деня на изложбата. С Георги Трифонов спахме в Созопол при някой си бай Марин, май така му беше името.

На следващия ден опаковах картините, натоварих ги на влака и осъмнах в Бургас. Видях, че положението е изпуснато и се обадих на пишещите братя по бургаските медии. Казаха ми „добре", което в превод означаваше, „разкарай се".

Купих от пазара 25 килограма ябълки, няколко връзки канап и 60 листа амбалажна хартия и отидох в галерия „Богориди".

Собственичката Ружа беше колоритна жена, винаги готова за авантюри. За да се разбере за какъв човек става дума, ще разкажа как Ружа от Партията на пенсионерите взела гласовете на турските села в региона. На изборните бюлетини за народни представители госпожата била подредена след ДПС. Разбрала, че турците за улеснение гласуват с пръчки - където свършвала пръчката, там слагали кръст. Ружа се добрала до пръчките, скъсила ги и ги върнала обратно. Електоратът на ДПС гласувал за нея. Е, не влязла в Парламента, защото в останалата част на България партията й не взела гласове.

„Да не отваряш плод-зеленчук?" - попита Ружа, когато нахълтах задъхан от носенето.

„Това са поканите" - отговорих, а изобретателната Ружа зяпна. Наложи се да показвам. Завих ябълка в парче амбалажна хартия, завързах с канап и уточних мястото, където ще се прикрепи поканата. След което написах няколко реда за моето творчество с подпис от Свилен Блажев.

После наех манекенка от известна агенция да занесе обемистите покани по списъка на галерията. На следващия ден - пресконференция с идеята да натрием носа на Пролетина и Стоян Цанев. В деня, когато Георги Трифонов и Захари Каменов пристигнаха, бях на първа страница и на трите бургаски ежедневника, за галерия „Пролет" нямаше и ред.

Захари пристигна в галерия „Пролет" в приповдигнато настроение (там ме беше курдисал Трифонов да го чакам), след него влезе Георги и като видя киселите физиономии на Стоян и Пролетина, и моето разсеяно изражение, се засмя и попита какво съм бил направил. И се започна.

Захари лека-полека помръкна:

"Стига толкова. Сега отиваме да оставим багажа, че бабетата са уморени от пътя - посочи галеристките, които едва дишаха - после ще се разправям с Роканов. В Графичната ли сме?" - обърна се към Цанев.

„Да" - и Стоян ги поведе. Тогава Георги ме погледна.

„Глупости, аз съм я платил цялата за днес - блъфирах, а Георги кимна: - Ето го ключа." - показах ключа, който не бях върнал, защото там ми беше багажа, и го разклатих пред очите на Цанев.

Захари не издържа, хвърли чантите и се нахвърли на Трифонов: „Георги, какви ги прави Роканов, какво съм му направил, идвам да правя изложба в Бургас."

Тогава Георги стана, дойде до мен, взе ключа от ръката ми и го даде на Стоян Цанев. Всички ми се хванаха на блъфа, дори Стоян и Пролетина, които след този мой бургаски рейд, вече очакваха от мене всичко.

„Вие сте дошли за откриване на изложба на художник, но искам да ви предупредя, че Борис Роканов не е такъв..." - започна словото си Георги Трифонов, при което Ружа настръхна, изгледа го въпросително, а после и мен. Намигнах й, широко се усмихнах, и тя си сложи едно щастливо изражение, после изръкопляска, а публиката след нея. Трифонов продължи, като гледаше свирепо и мен, и Ружа, и залата: „Борис Роканов е завършен идиот, който се прави на художник...". Отново бурни аплодисменти и окуражителни викове, при което Георги Трифонов първо помълча, после поривисто изпсува. Тогава Ружа извика:

„Аплодисменти за големия български художник Жоро Трифонов! Дайте една голяма ракия на художника!" - препълнената зала отговори с мощни аплаузи.

Така Георги Трифонов откри изложбата ми в Бургас. Бог да го прости!

 

"Братя Карамазови" - из изложбата в галерия "Богориди", Бургас

"Братя Карамазови" - из изложбата в галерия "Богориди", Бургас

 

 

© Борис Роканов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.07.2011, № 7 (140)

Други публикации:
Сега, г. ХІV, бр. 143, 25-26.06.2011.