ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ДОСТЪПНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА МОЙТА ВЪЗРАСТ,
ИЛИ ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА МОЯ СТРАХ ОТ ПРАЗНИЦИТЕ

web

Две нощи спах наместо да умра от алкохол, да ухажвам
някакви жени, прости като задните си части,
да обяснявам, къде е Мелник и в коя посока е Ивайловград.
Излизах да празнувам и през двата дни
с веселите думички в джоба,
с телефоните на всичките самотни майки, на всичките окаяни жени
и озверели като лъвове момичета,
(достъпните възможности на мойта възраст),
разтресе ме погнусата и се прибрах.
Сега започвам да пиша:
"По-красивото око ще бъде твое,
по-красивата ръка - и тя ще бъде,
по-красивия ми крак ти давам, мила,
по-красивия ми бъбрек също твой е.", пълни дивотии;
ето, това четристишие доказва
в какво състояние е била мойта крехка душевност,
и продължавам:
"Ще ти дам за 20 стотинки любов,
а ти ще ми върнеш 18 сантиметра страст (толкова е в моя случай)", лъжа, лицемерие -
и още:
"...да счупиш на котлона дузината яйца
и после нещо друго -
я нечий крак,
я нечия ръка...", само кръгъл и отявлен идиот
може да напише-сътвори такива глупости.
Почти заспал, почти сънуващ, аз не зная вярната посока,
ето слънцето, ето и луната, има празник-няма празник,
днес ще съм любезен, утре по-такъв.
Само аз и дамите с метлите
мерим улиците и празнуваме -
аз с мисълта да купя лук и чесън,
те пък - празника да изметат.
Сериалите са ми съседи вече,
сапунени герои продават сирене в магазина
и по улиците сричат свойте монолози.
Аз за Коледа изпекох цяла пуйкa.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2009, № 5 (114)

Други публикации:
Борис Роканов. Великолепни стихотворения. София: Стигмати, 2009.