ИЗ "ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ"

Борис Роканов

web

ЛЕВИАТАН

Някои световни мъдрости са световни глупости. Например - ако достатъчно дълго време стоиш на едно място, целия свят ще мине пред теб. Дрън-дрън! Застани до пощата в Казичане и чакай покрай теб да минат „Металика"... :))))))

Откровение на едно тъпо парче от Фейсбук-а

НА АСЕН ОТ СЛОКОЩИЦА МУ МИРИШАТ КРАКАТА

Слокощенският лъв Асен беше най-верният паж на Евгени, ходеше там, ходеше онам, общо взето правеше всичко, което Евгени поиска. Когато Евгени беше на трийсет, Асен гонеше петдесетака. Грозен, нисък, кривокрак, с буйна побеляла коса, вечно костюмиран, вечно с вратовръзка, типичен селянин от осемдесетте.

„Виж го тоя грозник, Боби... (хахаха), тоя Асен, Боби, живее в рая, а не знае къде се е родил - намигаше ми Евгени с буен смях и започваше с четките, а на слокощенския лъв му ставаше хем хубаво, хем тревожно, защото не знаеше накъде ще кривне разговорът и какво точно се мъти в главата на пустия му Хари - а не знае, Боби, къде живее, Слокощица е райско място, Асенеее... мирисало му селото на овце, на свине, на крави... па тия животинки хубаво миришат бе, Асене... стой си на село, стой си в Рая, какво чиниш тука, у градо бре... тоя лъв, Боби, тая бела мечка (хахаха), Мецо, Мецо ма - скубеше го приятелски Евгени, а лицето на Асен се гърчеше от болка - внушава си, Боби, не го боли, ей онази другарка - сочи една изумена жена - си мисли, че сега ще му оскуба козината на този слокощенски лъв, хахаха - пуска косата му Евгени, а Асен веднага вади от вътрешния си джоб гребенче и огледалце и започва да си приглажда гривата, а в очите му - сълзи, а в носа му - сополи. - „А когато снег забръска, що че чиниш ти зимъска?"¹, а, Асене? Що че чиниш ти? Бела главо, такава... Ей там, у Слокощица искам да си купя къща, Боби, там, в Рая да купя... в Рая живееш, Асенее... каквото бучнеш, става, картоф бучнеш, картоф става, домат бучнеш, домат става, чушка бучнеш, чушка става, курва бучнеш, курва става (хаххаха), майтапим се бе, Асене... какво искаш, какво дремеш тука, какво тражиш у градо?" - с въпрос завършваше Евгени, а Асен мълчеше и сумтеше утвърдително, сиреч Евгени е прав. После, като се прибереше на село, Асен Тарасенко сядаше в кръчмата и дълбокомислено обясняваше на изумените си съселяни, че Слокощица е Раят на земята. Каквото бучнеш, става. Картоф бучнеш, картоф става и т.н., и е на пет километра от градо.

Евгени, когато учеше във Вечерната (защото го изключиха от Математическата, че е свалил и скрил червеното знаме, което трябваше да се спусне при Тържествената заря-проверка за загиналите антифашисти), буквално пускаше през прозореца употребените жени, защото майка му, Гиша, не търпеше курвалък в къщата, затова и той не ползваше вратите. Издърпваше през прозореца среднощните гостенки, когато идваха, и ги провесваше обратно, когато си отиваха.

„Най-хубавите кюстендилски жени са нашите!" - си мислех през сутрините, на тръгване за училище, а поредната засукана мома, току-що пусната от прозореца, ми рошеше косата, докато излизаше с повишено внимание от двора на улицата, а аз стоях и я гледах като треснат. „Ех, да ми падне тая кака!" - си казвах и завиждах на Евгени, а после си представях хубавата кака като видение, слязло от Панорама на полското кино от средата на ‘80-те.

По точно:

Каката е провесена от осемнайстия етаж и нещо говори на полски (виждаме и чуваме, че говори, но превод няма), май пита: „Къде е Боби?" - и щом не й отговорят, а обикновено гадовете не й казват къде съм, пищи и се мята насам-натам, гола, слаба, с мънички цици и голямо къдраво тупе² под пъпа (филм на Вайда).

Или същата кака, сега изтърбушена, но жива, седи на демодиран диван и пуши цигара, надига чаши с коняк, напива се, размазва си грима и плаче (филм на Кшешловски).

Или тя е: в първия кадър, боса и разголена, с огромен букет маргаритки, озърта се, влиза в кафене, после в кръчма, после в ресторант с оркестър - излиза; същото това необичайно движение го прави в спални, холове, тоалетни, бани - влиза-излиза, влиза-излиза и накрая от скука много дълго си мие зъбите, клекнала пред една локва, веднага следва кадър, в който кюстендилската кака е облечена с кожух и шапка, друг кадър - гола (друга ръбеста полякиня с разляти къдрави косми) тича лекомислено между релсите на някаква варшавска разпределителна гара, където провлачено пищят локомотиви, бавно се вдига пара, мудно скърцат вагони, засилват се влакове, стрелочник мести стрелките на коловозите, някакъв мъж в железничарска униформа пронизително свири и маха с някакво червено знаменце, а каката тича ли, тича и вика на полски: „Боби, Боби, Боби!" - а аз, понеже не разбирам чужди езици, тъпея на седми ред и си мисля за толумбички и боза (киноновела на Зануси).

Кюстендилската интелектуална публика тогава много си падаше по полско кино. В салона винаги служебно се излежаваха пет-шест човека, защото, според непринудените другари от Централния комитет на БКП³, филмите били опасни, буржоазно гнили и разлагащи се като капитализма, който се ширел в американските щати.

Навитите кюстендилски киномани бяха от ДС⁴ и заради становището на непринудените другари от ЦК така си паднаха по Вайда, Кшешловски и Зануси, че не пропускаха нито лектория, нито филм на тримата поляци в „Генерал Владимир Заимов⁵", за да пипнат в крачка вражеския елемент, дълбоко законспириран в Кюстендил. Но за съжаление, агентите на вражеските разузнавания ги нямало и бедните слухари се принудили да гледат опасните филми сами. А постоянната липса на опозиционно настроеното гражданство стимулирало служителите от кюстендилския репресивен апарат да се излежават като лалугери в тъмното и да подсвиркват на меланхоличните полякини; да спят непринудено и леко, докато полските каки се мятат насам-натам и се чудят къде и с кого да отидат. После, след опасните полски филми, зорките милиционери, отпочинали и щастливи, се скъсваха от танци в ресторанта на „Пауталия".

В интерес на истината, тогавашната кюстендилската опозиция не си падала много-много по полското кино, но затова пък умирала за индийското. Това „Слонът, моят приятел", "Бродяга", „Бомбай" повдигали националното самочувствие на кюстендилеца и той хем се радвал, смеел, тъгувал и пеел с Радж Капур и Наргис затрогващите индийски песни, хем накрая излизал от киното като къпан, изпълнен с патриотизъм и човеколюбие. Но въпреки това и заради това, целият опозиционно настроен кюстендилски интелектуален елит, който тогава наброявал, има-няма 51 147⁶ човека, тайно обсъждал полските филми и се радвал на куража, таланта и вдъхновението на именитите полски другари.

ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА СЛОКОЩЕНСКИЯ ЛЪВ АСЕН СЕРГЕЕВИЧ ТАРАСЕНКО

Асен се е родил като първороден син на корнета⁷ от гвардията Серьога Тарасенко и слокощенската мома Череша Таратанчева.

Бащата на слокощенския лъв Асен първо се сражавал с доброволческата армия на генерал-лейтенант Антон Деникин срещу червените пълчища на Будьони, после с Бялата гвардия на адмирал Колчак срещу обединените армии на евреина Троцки и накрая с остатъците от армията на изтънчения барон Пьотър Николаевич Врангел напуснал Русия и с кораб от Севастопол по Черно море Серьога Тарасенко стигнал в Истанбул, където погладувал при братята турци, напсувал от сърце и душа бащицата генерал, хванал пътя и яваш-яваш⁸ се намерил в България.

Докато бедният Серьога митарствал по българските земи, бъдещата му жена, Череша, си мечтаела за сукманче на цветя, после за червило и белило, с каквито се мацали кюстендилските кокони, а на следващата пролет се влюбила лудо под един навес в украинския дворянин⁹ Серьога Тарасенко. След като вече я била настигнала черната неделя, Череша настанила страшния богатир в изоставената плевня на леля си Джудит, после убедила леля си Едит да му даде под наем лятната кухня и там, в мир и любов, заживели на съпружески начала с дворянина Тарасенко (а колко бил дворянин, само той си знаел). Не минало много време и ударили тъпаните, тоест Серьога и Череша се оженили, а след месец се пръкнал и Асен Сергеевич.

Младите години на Асен Тарасенко приличали на младите години на всички белогвардейски деца по кюстендилските села. Мизерия, глад, руски романси и плач за матушка¹⁰ Русия.

Първата дума, която казало бебето Асен Тарасенко, била: „Копеле" - и тази дума го спохождала до края на Втората световна война, когато убил с голи ръце попа, кмета и още 23 свещенници, американски агенти, базирани по Кюстендилско, чак тогава всички в Слокощица започнали да го наричат: „Другаря Тарасенко", и изведнъж го заобичали. След този героичен подвиг с ликвидирането на Народните врагове, новата власт веднага издигнала Асен Сергеевич за Комсомолски секретар, а в последствие го направила и Партиен. И така, страшният богатир заживял напоително и тихо в красивата Слокощица, която по-късно Евгени нарекъл Рая на Земята. Всичко вървяло по мед и масло при украинския дворянин-комунист до деня, в който се запил с Народния враг, кръчмаря Йоан Иванов-Президента, с когото по време на запоя имали неблагоразумието да се обзаложат на достойнство; или кое достойнство е по-голямо, руското или българското. Пили, пели, яли и се веселили до момента, в който Асен Сергеевич се съблякъл чисто гол и си напъхал дрехите в бумтящата печка, като по този начин признал превъзходството на българското достойнство. Президентът, Йоан Иванов, като видял как благородно другарят Тарасенко признал победата на българското, съблякъл своите дрехи и ги сложил да горят редом с дрехите на достойния дворянин. А на другия ден нищо не помнели, но бдителното око на слокощенската партийна организация ги видяло голи, щастливи и превъзбудени да се пощипват по тъмните слокощенски улици, докато се занасяли към къщата на Тарасенко, за да си допият. Изчанченото въображение на партийните другари създало библейска оргия в къщата, достойна за талантливото перо на автора на Содом и Гомор, и изключило Асен Сергеевич от партията, а Йоан Иванов-Президента изпратили да се превъзпита в „Белене", откъдето след три години се върнал половин човек. Така, бавно и полека, слокощенският лъв Асен стигна до масата на Евгени в Кюстендил и в момента си решеше гривата, докато братовчедът Евгени го побутваше и гръмогласно се смееше: „Виж го тоя дворянин, Боби, убаво го виж".

АСЕН СЕРГЕЕВИЧ РЕШАВА ДА СЕ ЖЕНИ

След три несполучливи брака Асен Сергеевич решил пак да се ожени, което обявил на всеослушание пред фурната в родната Слокощица. След което къщата му за броени минути била обсадена от кандидатки и сватовници, защото за слокощенските стандарти Тарасенко бил твърде заможен човек. Имал си къща с двор, ниви и получавал миньорска пенсия.

Докато се чудел и си избирал невестата, за месец-два се споминали три от кандидатките, останали живи само кака Миче и стрина Тодора¹¹.

Стрина Тодора сама се предложила на достойния полуукраинец. „Харесвам ли ти, чедо?" - препречила пътя стрина Тодора и го застреляла от упор с горния въпрос. На който дворянинът Асен отговорил по следния начин:

„Да - казал той, - но си за друг, не си за мене, стрино Тодоро. Аз си търся нещо по-младо".

Оттогава всеки път, щом се срещнели в селото, стрина Тодора се захлупвала, обръщала се на другата страна и почвала да реве неудържимо, а после бързала, бързала, както може да бърза една седемдесет и осем годишна жена.

Кандидатурата на осемдесет и шест годишната кака Миче, далечна роднина на Асен Сергеевич по майчина линия, дошла през нейната племенница, трета братовчедка и съученичка на бъдещия жених, леля Маруца. Тя била доста популярна в слокощенския ъндърграунд поради факта, че от малка умеела да прави седемдесет неща: 69¹² и мусака; но за това после.

„Аз я знам, кака Миче - казал леко засегнат дворянина, когато разбрал какво нещо му се предлага за жена - не съм я виждал от години, мислех, че е умряла".

„Залежа се, на легло е, но ти нали това търсиш?" - намигнала му свойски братовчедката.

Щом разбрал, че в Слокощица няма да го огрее хубав шопски задник, Асен Сергеевич Тарасенко се изтърколил при македонските задници в Кюстендил, където се залепил за задника на братовчеда Евгени и му станал най-верния паж, защото само по този начин успявал да види отблизо младите кюстендилки, а не техните силуети през две улици.

Понеже Евгени харесвал руски дворяни да му прислугват и синове на белогвардейци да му се възхищават, приел слокощенския лъв Асен в обкръжението си и постепенно го заобичал.

Ловните полета на кюстендилските ергени били Градския плаж през деня и ресторанта на „Хисарлъка" вечерите, след бразилския сериал „Робинята Изаура", който почвал веднага след „По света и у нас". Затова програмата на телевизията се изучавала много внимателно от кюстендилските ергени, за да могат да си определят срещите петнайсет минути след филма, а не като някакви простаци - докато той тече. Защото кюстендилските моми предпочитали първо да повъздишат пред телевизора, а след това, след порядъчно хапване и пийване (доста скъпо стрували жените в Кюстендил тогава), да го ударят на кърски секс в току-що залесената от Йордан Митрев¹³, борова гора. Петъците и съботите гората при „Хисарлъка" заприличвала на бойно поле.

През деня милите, напращели от тестостерон, кюстендилски петлета, надували мускули на плажа, разхождали се нагоре-надолу, изпъвали релефни бедра, уж, да премерят с пръстите на краката си температурата на водата в басейна и накрая, изпънали до пръсване всяко мускулче на младите си тела, се пльосвали във водата и вдигали пръски до небесата. Всичко това ставало пред критичните погледи на младите кюстендилски кокошки. В Кюстендил ергените и момите се харесвали на плажа, а се взимали в гората, защото ресторант „Хисърлъка" бил именно там. Обикновено вечерите след „Робинята Изаура", поотделно, на мъжки и на женски тумби се мятали на таксита и пълнели ресторанта (само тези, които нямали късмет да си намерят маса, оставали на сухо); докато другите, след песните на оркестър „Хисарлъка", лудия рок и калипсото, мешаните скари, „Лимонада"-та, „Етър"-а и „Алтай", „Меча кръв", „Рекацители"-то, „Слънчев бряг", „Плиска"-та всичко свършвало, кой пил - пил, кой ял - ял и лудо-младо тръгвало по „Алеята на здравето", надолу към града, по двойки - пеш... и така вървели много дълго време. Ту влизали в гората, ту излизали от нея.

Обикновено в петък вечер Евгени, Менде, Здравко и Асен ме пращаха пред ГУМ-а, за да пазя ред за такси, заради което Асен ми даваше пет лева, от които после Евгени ми взимаше три с: „Много са ти тия пет лева, Боби". Пазех ред на опашката за таксита минимум два часа и Евгени & ко винаги идваха на секундата, щом ми дойдеше редът. Качваха се на „Жигула", „Волга" или „Варшава" (такива бяха таксиметровите коли в Кюстендил) и отпрашваха към обетованата земя „Хисарлъка". Нашите юнаци винаги стоели докрай, пиели и мятали зарове до последно. А когато затваряли ресторанта, веселата компания тръгвала надолу по „Алеята на здравето" и по някое време Менде с някоя и Здравко с някоя зачезвали сред боровете, докато Евгени с някоя плюс Асен си вървели като курортисти към града. Евгени разказвал вицове, момата се смеела, а Асен поглаждал рунтавите си вежди и цъкал по руски многозначително. По някое време тримата приятели стигали до къщата на Здравко и Евгени винаги казвал: „Айде да се качим до нас, за по едно и да се изпращаме, хахаха, нали Асене?". (Тук Евгени е лъгал, защото живел с майка си Гиша през пет улици, близо до Балнеолечебницата, но да вкара жена и слокощенски лъв по такова време у тях, докато Гиша спяла, но само с едното око, било равносилно на бавна и мъчителна смърт). Тримата се качвали у Здравко, пият едно, пият второ, Асен не се сеща да си тръгва, а Евгени иска да ляга върху момата, момата също иска Евгени да легне върху нея и двамата заедно гледат лошо дворянина Тарасенко. Обаче лошото гледане продължавало само до известно време, защото Евгени винаги ставал, вдигал за ръката Асен Сергеевич от мястото, където седял, и му казвал: „Асене, отиди да си измиеш краката, не се трае, братко, жена има тука, смърди" - и лека-полека го избутвал към двора, след което заключвал два пъти вратата и енергично се прибирал в стаята, където момата го чакала разсъблечена и готова.

ДАБЪЛ ФИШ

double fish

Мира или Ира, или на галено double fish се родила припряна жена, защото още в родилното интуитивно разбрала, че трябва много да се бърза и че човек няма време за нищо, камо ли за туткане и живот на бавни обороти. Обаче безотговорната й майка Събка, понеже нямала за разлика от Ира никаква интуиция, нарочно се бавела да я роди. Изчаквала благоприятния момент за раждането на щастливото бебе, затова редяла пасианси, правела хороскопи, изчислявала градуси по звездната карта, хвърляла боб, картофи, леща, ляла олово и още, и още, и още - едни такива засукани неща. Докато една кривогледа циганка й казала, че благоприятният момент за раждането ще настъпи след десет години - да търпи дотогава - и Събка търпяла. Заради което Ира справедливо запротестирала, като започнала с викане, обиждане, псуване, после счупила няколко чинии в корема на майка си, продала руския телевизор, тенджерата под налягане "Tefal" и фотоапарата "Soni" на бъдещия си съпруг Боби, припаднала няколко пъти, после се съвзела, след което обърнала гръб на целия свят и горчиво заплакала, защото нищо повече не можела да направи.

Още с разнасянето на вързопчето Ира от кюстендилския квартал „Тракия" до близкото село Мазарчево и обратно, нещо трепнало под лъжичката на умното бебе, защото то, някак си интуитивно разбрало, че баща му, който поради липса на средства, не се изучил за лекар, а станал прост стругаро-фрезист, вече пътувал с влака към Коми¹⁴, за да краде дървата на окаяния руски народ и да ги праща на кюстендилските пенсионери, като в същото това време да трупа чували с пари. Интуицията на малката Ира след година отново заработила, когато майка й хванала влака от гарата в София и тръгнала към Сибир, където пристигнала след куп премеждия подир месец. На румънската граница й взели сака с цигарите, на руската - куфарите с дънките и маратонките, в Москва я преджобили украинки и й взели колана с доларите. На московската гара Събка, от вълнение, сбъркала влаковете и се събудила на другата сутрин в столицата на Казахска ССР Алма Ата без пукнат грош и й се наложило да работи близо месец без прекъсване по разни местни вертепчета, за храна и скромна квартира (за баня ползвала река Урал), а за да спестява пари за билет до Сиктивкар¹⁵ започнала да мие чинии в ресторанта на „Интертурист" „Казах", и всичко това, за да може да преброи парите на любезния си съпруг Местан (така се казвал тогава бащата на Ира, който след години приел френското име Жак) и да почне работа в еленовъдството. Когато младата тогава Събка видяла, че парите на Местан не стигат за нищо, легнала болна и се замислила за развод, и докато мислила, забременяла отново, зарязала еленовъдството, започнала работа на бензиноколонка и се метнала завинаги на врата на трудолюбивия си съпруг. На онова прекрасно място между Тюменска област и Пермския край, където се радвали на добро здраве и пълен с приключения живот съветските политически и криминални престъпници.

А милото бебе Ира трябвало да чака цели осем години, за да види отново мъдрите си родители, които пристигнали в Мазарчево на бял кон, който се казвал „Москвич", и с петгодишно момиченце, което се оказало нейната практична сестричка, приела славянското име Водица, и с която по-късно не можели да се понасят.

Ира растяла в родното село на майка си толкова бързо, колкото искала. Затова не усетила как завършила Руската, кандидатствала журналистика, на втория път я приели, след което си плюла на петите и след няколко часа се спряла в едно мизерно таванче в „Дървеница"¹⁶, където легнала и доволно заспала.

Минало време и припряната Ира случайно чула по радиото гласа на Ивайло Кицов¹⁷ да превъзнася блускитаристите от Юга и да ги изкарва нещо средно между каубои и масови убийци, което дълбоко развълнувало нейното лирично сърце. Когато слушала Кицов и загадъчната музика на гетото, наречена блус, постоянно й се подкосявали краката и Ира отново си лягала. Там, под завивките й се е струвало, че пролетта вече е пукнала в Кюстендил и са запели славеите в родното й Мазарчево, а всъщност била люта софийска зима. Лежала, слушала, лежала, слушала; по някое време цялата изтръпвала, но не знаела от какво. Така Ира се простила с облика си на здрава селска мома и приела вида на бледа градска блусарка, сресала си косата на път по средата, навлякла широки ризи и раздърпани пуловери, обула кубинките, метнала анорак на гърба, накичила се с мъниста, дърво и сребро по ръцете и врата и го ударила на меланхолия с Папа Чарли Джексън, Робърт Джонсън, Мъди Уотърс, Б. Б. Кинг, Джон Ли Хукар, Бъди Гай, Арета Франклин¹⁸ и много други, тъжни и отегчени като нея чернилки. С две думи, Ира станала истинска блусарка. Тръгнала по софийските мазета, наречени „Блус клубове", намерила си за приятели други блусари, слушали Буги Барабата и Васко Кръпката¹⁹, яли качамак и мечтаели за Мисисипи, Ню Орлеанс и Южните щати. И така, Ира, от чернилка на чернилка, от качамак на качамак, зарязала ученето, докато родила първото си дете; после пак започнала да се учи. (Това е предмет на друг разказ).

Веднъж, докато слушала Ван Морисън и ронела крокодилски сълзи за малкото негърче от Алабама, което искало да пее блус, но се удавило в Мисисипи, Ира решила кардинално да промени живота си. Набързо се облякла, светкавично минала през тоалетната, като от бързане пропуснала банята, стигнала входната врата, отключила, излязла на стълбището и точно на това място забравила всичко.

Край на книга първа

БЕЛЕЖКИ

1. Стих от баснята „Щуреца и мравката". [обратно]

2. Мощно окосмяване около интимните части на полякините от филмите на ‘70-те и ‘80-те години на миналия век. [обратно]

3. Българска комунистическа партия, ръководен орган на партията и държавата. [обратно]

4. Държавна сигурност, репресивният апарат в Кюстендил и в България. [обратно]

5. Български офицер, осъден и разстрелян за шпионаж в полза на Съветска Русия на 1 юни 1942; по-късно, име на кино в Кюстендил. [обратно]

6. Населението на град Кюстендил по данни от преброяването през 1978 година. [обратно]

7. Първият офицерски чин в руската кавалерия, съответстващ на лейтенант в пехотата. [обратно]

8. Лека-полека, бавно, едва-едва, мудно, тежко, провлачено, лениво. [обратно]

9. Член на привилегировано и господстващо съсловие, предимно в царска Русия. [обратно]

10. От руски, майчица. [обратно]

11. Говорело се, че отхапала пениса на слокощенския поп Тихомир, комуто правела фелацио, но тази история е по-скоро пикантна клюка, разпространена от кака Миче. [обратно]

12. 69 е една от най-скандалните сексуални позиции в любовния акт. Названието си носи от самото разположение на двойката участници. Единият участник е обърнат към гениталиите на другия. Обикновено жената е отгоре, нейните интимни части са разположени над лицето на мъжа, а главата й - непосредствено над неговия член. [обратно]

13. Кюстендилски лесовъд, през пролетта на 1891 година стартира най-значимото си дело - залесяването на оголената от ерозия местност над Кюстендил, наречена Хисарлъка. За когото баща ми ласкаво се изказваше: „Голям идиот беше". Въпреки че Митрев отдавна е умрял, залесяването продължава и в наши дни. [обратно]

14. Автономна област в Руската федерация, Сибир. [обратно]

15. Столицата на Коми АССР. [обратно]

16. Софийски квартал. [обратно]

17. Радиоводещ, автор на предаването „Блус до дъно". [обратно]

18. Икони на американския блус. [обратно]

19. Български блусари. [обратно]

© Борис Роканов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.02.2011, № 2 (135)

Други публикации:
Борис Роканов. Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем. Пловдив: Жанет-45, 2010.