ПАСТИ

web | Истерично село

Балконите
са превъзходната идилия,
а отблясъците - мокрият копнеж.
Дните като ябълки се излежават
със сънищата, гушнати във тях:
о, моля те, бъди така добър
да легнеш и да се събудиш.
Брезите тука са брези,
очите тука са очи,
а погледът е много, много шарен.

Как сянката привлича полусянката,
как слънцето пълзи по пътя.
Как бабите са седнали на пътя,
черно-бели -
във тракийското село - на пътя
и пикаят прави,
кацнали във влака за Бургас.
Как станаха пияници момчетата,
как проститутки станаха
феите на младите на сънища:
у нас бамбините се казват Сори,
евала на Яворов - две хубави очи.

Еба ти живота, еба ти съдбата,
щом трябва с нея да се бориш,
вместо да и бръкнеш под полата
и тя любовно целия да те поеме -
дворно място, подло място. Отегчено.

Боза и банички - надлъж и шир,
където мляскат късите поли,
където се опипват с утрешна умора
настроения и страсти:

- Здрасти, дай пари за пасти.
Няма хляб и няма пасти -
да го дъвче Антоанета
със фолклорния мотив.

Животът ги заряза,
животът ги отказа -
създаде им илюзии и после им ги взе,
създаде им мечтите и после им ги взе
под воала носталгичен
на някаква далечна курва.

Сладките са в стаята на майката,
тортата е също там,
кюфтетата и сладката им баница
са върху леглото на бащата,
                                  в стаята на майката.
И почерпи майката с бащата,
съседите почерпиха със майката
и нощите отнесоха в натъпкани чинии.

Скитници разхождат своя свят
и свойто виме.

Хълца влакът за Бургас,
а аз ще спра на някоя междинна гара.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004