НЕКА ТИ НАПРАВЯ

web | Истерично село

Нека ти направя тъмно минало
и със него ти ще оцелееш,
нека ти направя малко жестове опиянени,
нека ти направя ураган и топъл вятър,
аз искам да те изкрещя внезапно, да те изрека
с напевни думи -
сандалите на лятото подскачат
и фльорцата вода се чувства огорчена -
мъглата, паднала на педя от крака ми,
с белия саван обвива всичко живо,
а образът ти, образ до полуда, от плочките отскача
и странно ме привлича
с мистичните си физиономии и загатнати портрети
на лелка, на подпухнала готвачка, на принцеса,
станала отново Пепеляшка, на момиче с ореол
от лесни тайни, на пийнала Снежанка и - какво ли още.
Сега да те представя на блудстващите рими
и да те облея с моите кошмари:
Момиче, кокиче, добиче, сестриче или братче на поета,
стигнал пределите на любовта -
това си ти това си ти това си.

Нека ти направя тъмно минало...

На устните ти подражавам и се пристрастявам бавно
към гласа ти -
сега да преживея зимата
и бремето да надживея
със спомена за всичките жени
радостни от слабостта ми
и още повече да дрънкам глупости
и глупаво да споря за изкуството
на птиците безсилни
излегнали се на гърба на вятъра
на вятъра напомнящ моите чувства.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004