ЛЯСТОВИЦИ

web | Истерично село

І.

Лястовици, посинели от говорене, пръхтят,
пълни със любов и кожа, и пера
се нижат, сякаш някой е оставил
низата тютюн да съхне.
Галят ме и ме прегръщат,
прегръщат ме и ме душат -
о, ласкави сте и сте гладки като застаряваща
медуза -
наливам във гърлата мед - мислят си, че е олово.
Наблизо преброяват се вълните,
епилептичните им устни пяната изпускат,
червеното на тънките им устни побелява.
Аз изпивам силата си, за да ги преборя -
закона - стъкления бог е чуплив и опакован:
вие сте един живот и повече ви няма,
от тука сте си - от земята.
Измокрената кожа топлината я изпива,
както аз изпивам силата си.
Падам от небето, а те ми обясняват,
че съм паднал,
звукът ми някак отдалече идва,
пребърква ми ушите,
в косите търси шарени конци.
Сърцето ми е още по-червено,
когато пърхащите ми разказват за живота.
Краката ми са още уморени,
когато пърхащите ме насилват да вървя.

II.

Лястовици спящи
в точката се будят,
мъхесто пламъче трепка под ноктите.
...косата ти е седем Ниагарски водопада,
по лицето се движат перцата.
Тя ще ви смаже, езичета малки,
тя иде да ви каже да пеете с букви,
тя ще ви учи,
тя ще ви дава, тя ще би вземе душите.
Ехото на романтизма в петите се е свило
и в капката, където пъплят милиони живи
същества.
...Не съм общителен от малък,
не може и прахта да вдигне дим -
жеста на ръката,
хвърлил другата ръка,
направо е безсмислен.
Голям ли е носът ми, та се смеете ужасно? -
Дори във Дания не се заглеждат в носовете
и въпросите не искат да ги чуят,
колкото и отговори в себе си да носят.
Лястовици от леглата си представят другите
години,
снесоха яйцето на живота и го мътят,
песните за тях са като пръст в устата.
Боботи в слуха ми глас на птица
и аз съм длъжен да го чуя,
мога да пропея с него, но не искам да си вярвам,
че дотам съм стигнал.
Човка и очи и перушина -
това е лястовицата, която пролетта ми носи.
Далечна -
пада като дъжд,
докато достигне раменете - тя е пара.
Далечна -
мухите я прескачат,
щом погледа й само във мухи се цели.
Далечна -
но само птица затлъстяла
от старост някъде лежи
далечна.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004