КОЛЕДА В ПЛОВДИВ

web | Истерично село

Бавно извивам врата на дребната пловдивска Коледа,
задрямала тихо на главната пловдивска улица,
разтърсвам я и я душа, обливам я с вода, тя оживява,
изстисквам я, изплаквам я,
простирам я да съхне по старите къщи на Стария град,
разклащам я, и я целувам нежно,
после я изливам на паважа
при тези, които пеят за жълти стотинки,
които продават цветя и усмивки от старите шибани ленти,
тези, които като арабски жребци обикалят гетото Пловдив,
и пият в най-тъжните кръчми с тъжните чаши, с тъжните
водки,
сред размекнати цици и много история.
Кокалестият сняг на декември я блъска и я повтаря,
завира я в мишата дупка,
втечнява я и я замесва с пръстта на улицата стара,
където две души се чакат и привличат,
да ги заведе съдбата някъде,
да ги изкормят днес любовните желания.
Дребната пловдивска Коледа, подобна на природата, подобна
на природата, на природата,
природата, природата,
подобна на мартеници, на крем против подсичане,
подобна на мигрена, на паднал зъб и на бельо,
подобна на закъсала курва и вятъра, който я вее
на сива кобила,
око да пипне и ръка да види най-тайнствените дебри на
плътта
на дребната пловдивска Коледа.
Как блести тротоара, как блести, как се вдига,
как издува гърди под копринена риза,
как се бори с походките.
с техния патос,
как премлясква и суче
този мрачен следобед
тази зима, скроена точно по мен.
Мойта Сбогом си отиде заедно с Коледа,
мойта Сбогом се случи посред нощ,
навръх Коледа се случи мойта Сбогом,
неслучила да е съпруга на бащата на децата й,
тя не случи на това, което нейният живот го иска,
тя не случи, тя не случи мойта Сбогом.
Обичам нейната фланелка, джинсите, бикините под тях,
които ме замерят с любов към тези забранени плодове -
всички сливи са за смет в тази спретната държава.
И как да почна?
Или да кажа, че съм се разсеял и не зная нищо?
Дали парфюмът, който Коледа издава, така ме раздвоява?
Да хвърлим по един бакшиш на мечките в гората.
И какво после? Още на другия ден трябва да почна отново.
Бавно извивам врата на дребната пловдивска Коледа,
задрямала тихо на главната пловдивска улица.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004