ИСКАНЕТО

web | Истерично село

Като е измислен, като е опипан със ръка
животът е красив:
                                  погледнеш ли го, спира да върви,
                                  погледнеш ли го - продължава.
                И има го
                и няма го - живот.
Река тече покрай стената и мост
по целия ми дом е вдигнат -
по стъклените рамки зад пердетата в хола
се плъзгам с цяло тяло
и бърша с топли длани на дъха следите.
Живота можеш да си пропилееш
заради очакван звук -
аз исках и дойде, обаче искането
продължава.
Да стъпиш на крака - и де да стъпя.
Наблизо съм, а ще съм далече:
                                  Ти си Вятър,
                                  Аз съм вятъра -
анонимен засега.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004