* * *

web | Истерично село

Искам да са живи слабите поети
и да плуват с мънички крачета В моите води -
нека да се давят - аз ще ги спасявам,
нека да умират - аз ще ги заравям.
И да ме ухажват,
                                  и да ме целуват -
пак ще си обичам
слабите поети.
Толкова щастливи и толкова
безбройни
в лицето ми се стичат
и ме сапунисват с кал от водорасли.
Пее стадо жаби
пред разтворени прозорци
и разчекнати врати
на стаята в която ми е топло
и ме носят тръпките на моя най-последен стих,
който се разнася:
искам да са вечни слабите поети.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004