ЧЕРВИЛО

web | Истерично село

Брегът е червен,
но наоколо няма морета, няма реки,
дори и курвите по червения бряг
                                  са руси, но не са,
                                  са курви, но не са.

Минават овцете,
вървят към площада,
градчето търпи да го газят копита.
Червен е онзи бряг, където днес е наваляло,
където преспите са бели, а лицата - повече от тях,
където слагаш зимата да кипне с чудните скали
на старата година,
тя кипи и ги облива,
тя кипи със страшна сила,
плъзга се и почва да прелива
тенджерата стара, кухнята и двора,
целият червен от мъка град.
                                  Ти се срещна с русото червило,
                                  после кестенявото отведе.
Аз се подигравам Аз се подигравам Подигравам
Подигравам
Подигравам се на нея, по-голямата и стара дрипа,
която крие своите години,
манджата и хляба крие.
С виждането малко се е скарала,
с чуването още се държи.
И закърши своята песен любовна,
и белна бедрата с цвят на лепило.
Тя простее, тя простее, тя е луда.

Тя нагъва, тя нагъва, тя нагъва,
обикаля къщите и притеснено проси,
по мръкнало се връща вкъщи
                                  при децата,
при съпруга
и луната.
При нас е весело,
                                  така е весело,
че няма, няма, няма
накъде.
Остана сам, остана много сам:
ще бъдеш ли така добър
да се озъбиш
и да се усмихнеш.
Да изиграем пак една игра на карти.
Да хвърлим по един белот.
Тя ме мразеше жестоко, но и аз не я обичах.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004