БАВНОТО УМИРАНЕ

web | Истерично село

За една усмивка влязох,
за едно красноречиво премълчаване,
за няколко петна по бузите.
Красиво е, че си обичан и може да обичаш
пак тайно - тайна или име, или тяло -
в двете ококорени очи отсреща.
Смъртта е нежна проститутка -
разхожда се по тялото ти с езиче
и очите ти затваря чрез хипнозата.
После птицата - любимката й щом извика,
се стряскаш,
изпотяваш се и под венците.
(Мисълта си ти - стрели от цветове
сред зеленикави ливади.
Пашата на прапредишни зверове
със месоядни чувства.)
Омръзна ми светът да е пред мен
във черно-бяло,
да разпознавам лошо и добро.
Показалецът намира любимата ми песен
и аз от стаята си правя дансинг -
какво е между нас - стени и въздух.
С начало и със край
и разнообразната среда.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Борис Роканов. Истерично село. Варна: LiterNet, 2004