ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ЧАСА ОТ ЖИВОТА НА ГОСПОЖИЦА ПАВЛОВА

Борис Роканов

web

Шшт, тихо, госпожица Павлова мастурбира.

Борис Роканов, който цял живот беше размишлявал върху древните пророчества от "Епосът на Гилгамеш" (III хилядолетие пр.Хр.) до византийските пророчества (хризми) на император Лъв VI Мъдри (866-912 в. сл.Хр., наречен от съвременниците си и Премъдри), написа този поучителен текст за Свършека на Света, който с удоволствие предлага на читателите:

"Приживе госпожица Гея Павлова беше едно от милионите Гейчета на Земята, което никога през своя бурен, скапан и отвратителен живот не бе получавало и грам удоволствие, само бе симулирало такова, и затова, няколко часа преди да умре, полуизлегната на протъркан диван, бясно мастурбирала, вперила поглед в нищото, а нищото било: избледнял постер на Айнщайн, стих от Жанета Амири "КУРЪТ НА ГИНЗБЪРГ В ТЕБ ВСЕ ОЩЕ ТРЕПТИ/ не зная защо е решил да ти го слага", плюс стих от Белослава Димитрова: "Еба се с моя хомосексуален приятел/ слагам го отговорно".

Госпожица Гея дишала тежко, дишането й приличало на дълбоко глухо стенание, което нараствало до рев. Щом движението на пръстите спирало, звуците преставали. Предполага се, че температурата също била от значение за това дали недрата й ще "пеят" или не, защото колкото по-гореща била повърхността под пръстите, толкова по-силни били звуците.

КУРЪТ НА ГИНЗБЪРГ В ТЕБ ВСЕ ОЩЕ ТРЕПТИ
не зная защо е решил да ти го слага

Гея, така се увлякла с ръкоделието, че някъде под корема й се появила пукнатина. Разнесъл се гръмотевичен тътен, бедрата се разтресли, после вагината се издула, разцепила се и от дупката излетял дим, последван от искри, които подпалили близките дървета. Чул се упорит тътен, последван от оглушителен гръм и накрая от нея се издигнал огромен облак вулканична пепел.

Час по-късно всички съседи на госпожица Павлова се събрали, за да наблюдават как от пукнатината се процежда нажежена до червено течна маса. Към полунощ в небето полетели 100 кубически километра скали, от разширяващата се дупка се издигали облаци слънчев вятър, а над пубиса й се извисил стълб, висок цели 36 метра. После изтекло море лепкава течност, която изведнъж заклокочила, при което вагината на госпожицата започнала отново да се издува като балон.

Скоро вагината се пукнала и към небето с фучене и рев полетяла гигантска струя от свистяща пара и вряща течност с височина около 220 метра. След секунди парата улегнала със съскане, течността се успокоила и Гея притихнала до следващото изригване. За тези твърде опасни за здравето и живота на околните изблици бил виновен неуморимият кюстендилски изследовател Данте Велчев-Петров, който, докато съзерцавал стореното, се кръстел смирено и набожно мълвял името Господне.

Въпросният Данте твърди в една бележка, написана няколко минути преди госпожица Гея да го погълне, че винаги когато смуче релефа между краката на госпожица Павлова, в продължение на няколко минути чува необясним звук, който заглушава нормалната човешка реч. Това се случва особено често в тихи вечери след ветровит ден. Звуците, описани от изследователя, не били нито от тайнствена церемония, нито от двигателя на странна машина. Пеенето той чувал от недрата на госпожицата.

Лошото в случая е, че госпожица Гея не реагирала като прочутата френска художничка Нина Ковачева, когато някакъв мулат й предложил да разделят на две един презерватив и вместо да извади ножицата, както направила френската авангардистка, приела на секундата презерватива заедно с пениса на Данте Велчев-Петров и след има-няма три минути вагината на госпожица Гея така се привързала към пениса на уважаемия Данте, че започнала да копае лехи, да сади пипер, да вади картофи, да полива домати, за да може да изхранва ненаситния Петров, да пафка цигари, да всмуква морета, да усуква въжета, да огъва сребърни лъжички за кафе от маршето на Малмезон, да гаси свещи, да отваря шампанско, да отвърта капачката на карнобатска мастика, да мести трикрилни гардероби, да мята ножове и чаши, да носи куфари.

Еба се с моя хомосексуален приятел
слагам го отговорно

Вагината на госпожица Павлова само едно не можела, не можела да свършва сама. Затова изпитвала онова неистово желание за мъжката сила на прочутия Данте, докато един зимен следобед не й писнало от него и буквално го изяла.

Десетина секунди преди да бъде погълнат господин Велчев-Петров съвсем случайно попаднал в естествения канал на госпожицата и чак тогава на повърхността изригнал стълб от нагорещена лава, защото палавата Гея така се затоплила отдолу, че част от нея започнала да се топи, подземният канал се изпразнил, после отново постепенно се запълнил с друга течност и процесът се повторил и потретил.

С пениса си божественият Данте движел, както би казала Красимира Джисова, цялата българска литературна история.

Все пак госпожица Гея, освен историк практик, била и тесен специалист по османистика и автор на множество статии.

Обикновено, когато се налагало да извърши тайнството на полагането на кривия пенис в сълзливата вагина на госпожица Гея, господин Данте въздъхвал дълбоко, от лявото му око се отронвала тежка сълза, запалвал цигара, сръбвал малко домашна гроздова и чак тогава се почвало якото брулене, блъскане, мачкане, мучене, блеене, пиукане, разтрисане, задушаване. После се чувало доуточняващо проскърцване на матрак, после - обилно разливане, хъмкане, мънкане, гушкане, и накрая - българската история се изпразнила.

Кратко описание на това, какво представлявала госпожица Гея приживе

Ерозията изваяла по тялото на госпожица Павлова фантастични форми. Чукала се - за да обясня, ще използвам израза на поета Коста Павлов - като 70-годишна, макар да била попрехвърлила 80-те. Ерозията била оформила нежни куполи, два пъти по-високи от кулата на Айфел, които Велчев-Петров гледал с омерзение. Имало и друго - великолепните им багри се отразявали в огромен водовъртеж, образуван в тясната пропаст между бедрата на Гея, наречен от ценителите врящото гърне. Бедрата на госпожица Гея били бедра на изкусител, представляващи огромни тектонски плочи, прилепнали една към друга, които се движели постоянно, макар и много бавно. От това непрекъснато въртеливо движение се образували загадъчните червени дупки - входове към удивителни пещери и коридори.

Доста често бедрата на госпожица Гея, които били земетръсна зона, се разминавали на косъм едно от друго и не се забелязвали никакви видими признаци на разрушения, но понякога твърде заоблените й хълмове започвали да се приплъзват и търкат, отначало се чувало вяло пляскане, което постепенно нараствало до бурно и причинявало ритмичните тазобедрени олюлявания, мощните хаотични трусове и характерното рязко приклякане или светкавично отпускане по гръб, при което Петров изпускал нечовешки стон. Накрая се образували разломи, при което загадъчната вагина на госпожица Гея ставала дълга 1050 километра, а дълбочината й достигала 16 километра. Зловещите гигантски пукнатини не се виждали, но на места имало белези, които, в зависимост от материята на бикините, напомняли за съществуването им.

Госпожица Гея Павлова била вярваща жена, тя вярвала, че на 23 декември 2013 светът ще свърши и тя ще свърши с него, тоест ще се изпразни. Госпожица Гея била начетена и високоинтелигентна, затова Свършека на света си го представяла като нагрята магма, която под огромно налягане се изтласквала нагоре, а горещата течност, извираща от недрата й, била богата на минерали, а тези удивителни съединения понякога се отлагали върху гърлата, езиците и устните на доброволците и образували комини. Тези комини, в зависимост от расата, достигали внушителните 28 сантиметра, но обикновено били между 12 и 14, в райони с преобладаващо жълто и бяло население.

Началото на Края - 23.12.2013, 12:15:32

Няколко минути преди да затвори трепетно очи, госпожица Гея плахо се сгуши под огромното ми туловище и нещо ми обясняваше, но аз нито приемах, нито предавах, а само дълбаех ли, дълбаех, докато по средата на едно много важно изречение, внезапно спрях, постоях така известно време, и както се гърчех от кеф, изведнъж се пльоснах върху горката госпожица и буквално я размазах върху чаршафа. И тя свърши…"

Тук разказът внезапно прекъсва. Борис Роканов тъкмо се бил подготвил да продължи и някой почукал.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.09.2013, № 9 (166)