Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ДАМЯН, ЗА БРИДЖИТ,
ЗА ВЕНЕТА И ЗА СТАНКА

web

Един поет звезда, от старите звезди
                                                            гладува
вече втора година в хасковското село Николаево:
Какво сме ти направили, че ни изяде
                                                                животинките?,
го питат николаевските селяни.
Къде е кучката Бриджит Бардо
да се вдигне от френското крайбрежие
и да дойде в миризливото родопско село
при гладния поет Дамян Николов,
да му покаже две увиснали очи (поглед
                                                                    някакъв увиснал),
душата на дете;
О, как би се радвал днес поетът
на старото месо,
на красотата на повторената плът,
на възторга на потретната,
и така нататък.
С Ботевите четници започва любовта в
                                                                    колибите,
Венета някаква
и някаква си Станка -
огромни за гърдите им и влюбените жълти
                                                                          пясъци,
и влюбените бели задници, които по себе си танцуват
                                                                                            и се разпиляват,
събират се така люлеещо и монотонно,
събуждат се така със плът между зъбите.
Старите златни момичета вече са отворени
                                                                            лелки,
къде ли са сега, какво ли правят на
                                                            5 февруари
в 2 часа следобед?
Казах на поетите на спрат да пишат,
казах на Уитман, на Дилан Томас, на Луис Гонгора,
на Елиът и на Мишо, на Лорка, Маяковски и
                                                                              Аполинер.
Казах, че Боби Роканов скоро ще се появи и
                                                                          ще напише
гениални стихове.
Да помълчим, да поседим и бързо да
                                                                запалим някого -
да пламне
българският
Бог
във тази кухня,
тази сутрин,
в този зимен
и любовен ден.

 

 

© Борис Роканов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2009, № 5 (114)

Други публикации:
Борис Роканов. Великолепни стихотворения. София: Стигмати, 2009.