* * *

web

тъмни очила,
в кафява рокля, като гнида,
като някоя избягала русалка,
на която й се е изпекла кожата,
тичам,
нима ще стигна,
ще стигна временно донякъде,
където всички се срамуват,
където пише по стените "плача",
по стените, край които аз живея,
по стените ми, които са очи,
изтривам всяко "плача" от стените си,
не се срамувам само с тъмни очила
и във кафяво,
като някое войнишко одеяло съм,
като провлаченото "плача" в песен.

© Биляна Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2006, № 9 (82)