|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕВИННОСТИ
web
Много си малка,
много си хубава,
още недокосвана от жилави и жилещи ръце
нецелуната от влажни и пресъхнали усти,
не си събличана жестоко
пред погледи, освирепели за месо,
не си отпивала от пълни чаши
и плюла в дланите си след това,
не си рисувала със черна кръв
мечтите си,
не си ги казвала със ласкав глас.
Не си изричала лъстиви думи
с омърсена от любов уста,
от намеци не си разкъсана,
бедрата ти не носят лепкави следи
от сладки и солени сокове,
не си показвала
назрелите си праскови
пред гладните стада от кучета,
не си прерязала гърлото
на детския си смях...
Още не си...
Но скоро ще станеш още по-хубава,
в ръцете им,
още по-истинска,
още по-силна... в зъбите им,
ще се научиш да крещиш от болка,
когато обират плодовете ти.
© Биляна Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.08.2004, № 8 (57)
|