Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КЛАНИЦА № 1
web
Преди да се родим - ръцете ни ги няма.
На дръвници са положени главите ни,
смирени.
Очите ни ги няма, преди да се родим -
Отнети са инстинктите ни.
Пътувам,
не ме вълнува гледката,
пътувам зад прозорците
и виждам
деца с отсечени ръце,
ръце, които ще останат празни,
виждам малките посечени крака,
не могат да избягат Малките...
Пътувам,
през човешките пустини,
очите им извадени,
преди да са прогледнали -
преди да се родим.
© Биляна Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.08.2004, № 8 (57)
|