СИЛУЕТ

Биляна Атанасова

web

Силуетът, такъв какъвто го разпознаваме днес, е създаден в началото на 18-ти век, а наименованието "силует" произлиза от името на неговия създател, французинът Етиен де Силует (1709-1767 г.), който бил министър при Дука на Орлеан. При силуета контурът е очертан в плътен цвят, обикновено черно върху бял фон и най-често срещаните силуети са портрети, има, разбира се, и силуети в цял ръст, но те се срещат по-рядко. Много от скалните рисунки от каменната ера, намерени в пещерите, са с отличителните белези на силует.

Етиен де Силует не е единственият, създавал такъв тип рисунки, но впечатлени от неговите творби, хората започнали да наричат всички тези рисунки силуети.

В Англия първите силуети били направени през 1700 година и изобразявали Крал Уилиам и Кралица Мери. Англичаните наричали тези графични рисунки "сенки". Популярността им нараснала през 1720 година, когато се разпространили в Съединените щати.

Механизмът, по който били "сваляни" силуетите, е особено любопитен. Художникът застава пред статива, зад статива стои моделът, а зад моделът светлинен източник, който всъщност отразява формата на лицето на модела върху платното на художника.

Най-известният художник на силуети в Англия през 18-ти век е Джон Миерс. Джон Миерс странствал дълго в Северна Англия, а по-късно установява свое ателие в Лондон, където се прочува със своите силуети.

Силуетът представя рисувания обект с най-характерните му черти. Визуалният образ, който достига до нас, е само контур на обекта. По този контур зрителят вижда формата на лицето, на прическата, характерни черти - всичко останало е оцветено в черно или друг плътен цвят. Не може да се добие представа за детайлите - цвят на очите, цвят на лицето, силуетите са загадъчни рисунки, по които само може да се гадае за модела на рисунката. Може би точно затова съществителното силует е навлязло в нашето ежедневие с определения като: неясен, черен, призрачен, мътен и др.

Представата ни за силует е "форма с неясно съдържание". И като че ли формата в днешно време е станала по-важната част от изкуството; вече не е толкова важно какво съдържание влагаме в нещото, а е по-важна формата, чрез която го поднасяме. В този смисъл силуетът изживява своеобразен Ренесанс, макар самият похват на рисуване на силуети да е отдавна забравен.

В литературата и изобразителното изкуство силуетът е онова, което авторът забулва в тайнственост. В живописта също присъстват силуети, обикновено те са фон, като художникът осигурява чрез тях мистериозното присъствие на някаква магическа сила или на личност, която има някаква особена връзка с изобразявания пейзаж или портрет. Най-интресните определяния, които се срещат за силует са: напрегнат, вретеновиден, четлив, светлинен, картонен, назъбен, скръбен и др.

В наши дни има много малко останали силуетисти, по данни на американски статистически агенции в САЩ има около 15 такива художници. В дигиталната ера може би сме свидетели на последното поколение художници на силуети.

Приложение 1

Силует на Мария-Антоанета

Силует на момиче

Силует на момче

© Биляна Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2005, № 2 (63)