Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АБСТРАКЦИЯ

Биляна Атанасова

web

В своята книга "Психологически типове" Юнг прави ясно разграничение между сетивност и абстрактно усещане. Сетивното (конкретно) усещане е обвързано с конкретен външен дразнител и поради тази причина то е смесено усещане. Абстрактното усещане е чисто и естетическо, тъй като следва свой собствен принцип и не е в пряка зависимост с вече видяно, почувствано или помислено.

Най-често срещаме абстракцията и абстрактното приложени към различните видове изкуства или към изкуството като цяло. Абстрактното изкуство се ражда през 19 в., но получава развитие най-вече след изобретяването на фотоапарата, когато отпада нуждата нещата да се представят реалистично и светът да бъде пресъздаван в своите реални граници според човешките представи. Платното престава да бъде своеобразна "фотоповърхност" и се превръща в дом на цветовете, за което голям принос имат символистите в изобразителното изкуство. Но по-осезаемото скъсване на изкуството с реализма се свързва с възникването на кубизма в лицето на Ж. Брак и П. Пикасо. За представители на абстрактното изобразително изкуство се считат едни от най-известните имена в модернистичното изкуство, наред с Пикасо и Брак това са Хенри Мур, Барбара Хепуорт, Василий В. Кандински.

Абстракционизмът извървява дълъг път; за да достигне своя "чист вид", той минава през множество различни форми, някои от които се запазват, други изчезват. Остава единствено стремежът за докосване до онази сетивност, скрита някъде дълбоко в нас, онази, която не е опосредствана от традиционните опознавателни средства. Цветове, форми и идеи бясно се събират и разделят върху платната на художниците - обожествявани от едни и отричани от други.

Днес освен за абстракционизъм се говори и за чист абстракционизъм, като представител на чистия абстракционизъм се посочва Василий Василиевич Кандински (руснак, 16.12.1866-13.12.1944). Самият Кандински твърди, че цветовете са клавиши, очите хармония, а душата пиано с много струни. Художникът натиска клавишите и предизвиква вибрациите в душите на хората.

В. В. Кандински, “Селски пейзаж”
В. В. Кандински, “Ordered Compression”
В. В. Кандински, "Селски пейзаж"
В. В. Кандински, "Ordered Compression"

Много интересен и съществен за възприемане на абстракцията като процес е примерът на Рой Лихтещайн.

Рой Лихтещайн (1)
Рой Лихтещайн (2)
Рой Лихтещайн (3)
Рой Лихтещайн (4)
Рой Лихтещайн (5)
Рой Лихтещайн (6)

В тази поредица може да се види как от конкретния образ се стига до абстрактната форма. Интересното е, че пътят винаги остава отворен. Като тръгва от конкретно към абстрактно художникът се освобождава от типичните характеристики на своя обект и правейки го познаваем за сетивата, дава възможност за асоциация. Ако тръгнем по обратния път - от абстракция към конкретност - можем да стигнем и до един съвсем различен образ, единствено възползвайки се от огромната сила на въображението.

 

 

© Биляна Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2005, № 3 (64)