Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХЕРМЕНЕВТИЧНИЯТ МОРАЛ - ХАНС РОБЕРТ ЯУС

Ангел В. Ангелов

web

Бях написал отговор на негово писмо, когато получих вестта за смъртта му. Тя изглежда като последно доказателство, че е бил of "the happy few". В него проф. Яус покрай другото ме известяваше, че във връзка с мой проект ще ми предостави своята студия "Епилог на изследователската група "Поетика и херменевтика". С публикуването на този седемнадесети том групата приключвала своята работа.

Научното творчество на Яус е неотделимо от инициирането и участието му в тази без преувеличение епохална за хуманитарните науки поредица. Групата "Поетика и херменевтика" е основана през 1963, през 1964 излиза първият том "Подражание и илюзия", чийто съставител е Яус. По-натам с непериодична честота се редят следващите томове, сред чиито съставители виждаме В. Изер, Р. Козелек, Х. Блуменберг, К. Щийрле, М. Франк, М. Имдал, Р. Лахман. Отделните томове (между 500 и 700 страници всеки) с доклади, равни на студии, и записани дискусии постигат равнище, което поради съчетанието на евристичност, образованост и почтеност към материала изглежда недостижимо. Томовете са замислени така, че да тематизират, но те и създават променящата се ситуация на хуманитарните науки и на човека в Германия и в Европа през последните тридесет години.1

Поредицата "Поетика и херменевтика" е близкият контекст, върху който влияе и от който изпитва въздействие творчеството на Яус. Този контекст се явява като привидно готов и завършен във всеки том, но също така всеки том дава възможност на читателя да забележи ставането, възникването на една интердисциплинарна ситуация. Откриваме я в значимата тема, която ще бъде разработена от много позиции, чрез овладяването на необозрим за отделния специалист исторически материал, после в преоформянето на темата и материала в дискусиите, във въздействието върху самите участници, планиращи в подема на общуването следваща тема, най-сетне в по нататъшното въздействие на контекста и извън средата на възникването му.

"Поетика и херменевтика" усилва основна характеристика на Яусовите текстове - те са диалогично конципирани, така че херменевтичният диалог, който Яус защищава като позиция, е реторична стратегия на самия текст. Казано иначе, Яус замисля своите текстове като участници в наличен или възникващ дебат и като послания към определена среда, същевременно вярва, че диалогът е възможен отвъд трудностите. "Поетика и херменевтика" прави тази среда видима. От основните херменевтични постулати Яус не се отказа, в последните години търсеше все нови и нови основания за тяхната защита срещу нарастващите от различни среди критики.

Голямата, вече класическа заслуга на Яус е въвеждането (в средата на 60-те години) на литературния текст в читателския хоризонт едва в който текстът се превръща в произведение. Рецептивната естетика е изградена върху комуникативни предпоставки, нейно основно положение е, че литературното произведение е винаги насочено към някаква читателска среда. В съгласие със социалните тенденции през 60-те години, рецептивната, както и естетиката на въздействието на В. Изер са методики за демократизиране на литературознанието. Въвеждайки читателя като равноправна инстанция наравно с автора и с произведението, Яус откри нов хоризонт за пренаписване на литературната история, а както се оказа по-късно, и на историята на изкуството изобщо.

Чрез рецептивната естетика Яус обосновава няколко прости идеи, които или са останали незабелязани, или не им e била придавана подобна теоретична значимост преди: никой литературен текст не е предназначен преди всичко за филологическо изследване или критически анализ, писателят, филологът и литературният критик също най-напред са читатели; по времето на своето създаване класическите творби са били авангардни спрямо наличния естетически опит и спрямо художествените и социални норми. От същата позиция по-късно (Апология на естетическия опит, 1972) Яус критикува естетиката на Адорно, настоявайки, че първични за естетическия опит и естетическа комуникация са идентификациите (някакъв вид вълнение) на възприемателя на изкуството и едва върху тях критично се надгражда естетическата рефлексия. Любимият пример за анализ на Яус е реакцията на читателите и на обществения морал, въплътени в институцията на съда, след публикуването на "Мадам Бовари".

В цялото си творчество Яус защищава позицията, че един актуален проблем може да се легитимира чрез разполагането му в различни исторически контексти. Историческото знание обаче придобива социална стойност само ако е позиция в актуален дебат и ако променя наличната научна парадигма. Тематизирането на историчността, на отношенията между сегашни и минали времена, между традиция и иновация е постоянна грижа на неговите текстове, условието, без което те не могат. Историчността на всеки проблем не само откроява актуалността му, но е и възможност за динамизиране на миналото и за конфигуриране на нови истории, останали незабелязани до този момент. Херменевтичната грижа на Яус към миналото, както и подчертаването на новото (опозицията традиция - иновация) са модерни характеристики, същевременно именно неговите анализи на модерността очертават пределите й. Неслучайно от най-обсъжданите понятия при него са "праг и обрат на епохите", с които е означено времето, в което се извършва повратът към нещо неизвестно. Начинът, по който участниците преживяват отделянето от миналото и насочването към неизвестното бъдеще, бива описан чрез понятията хоризонт на опита и хоризонт на очакването.

През 70-те години терминът рецепция беше един от най-употребяваните в литературознанието. Тази тенденция се запази и през 80-те години, особено в изкуствознанието, когато вече за Яус рецепцията беше станала само част от други теми. У нас през 80-те години също имаше опити да се построи историята на отделни периоди от българската литература върху основата на рецептивната естетика. В своята университетска реч (вече professor emeritus) от февруари 1987 Яус сам обяви рецептивната естетика за приключила ако не като начин на мислене за културата, то като направление в литературознанието.

Идеята за читателя и за рецепцията възниква в края на 50-те години при заниманията на Яус с "другостта на средновековната литература". И както теорията му за естетическия опит е свързана с изследователската група "Поетика и херменевтика", така и тук той е инициатор, съвместно с Ерих Кьолер в 1959 година, на компендиума GRLMA (Grundriss der romanischen Literaturen des Mittelalters). Целта на компендиума е да даде нов свод на знанието за средновековните романски литератури и същевременно да изведе немската романистика от изолацията й, в която тя се намира след войната.

Яус е участник във Втората световна война (изглеждаща за нас днес така далечна) от самото й начало, по-късно попада в плен, което е причина да постъпи в Хайделбергския университет чак през ноември 1948 - на двадесет и седем години.

В началото на 70-те години Яус разширява своята концепция за читателя, превръщайки я в теория за естетическия опит и литературната комуникация: първоначално в студията "Апология на естетическия опит" (1972), написана в сътрудничество с изкуствоведа Макс Иймдал, а по-късно в първото издание на "Естетически опит и литературна херменевтика" (1977, 2. изд. 1982). В двете съчинения Яус формулира основен за приключващата модерност, но и за възникващата постмодерност проблем - за естетическия опит и естетическата практика, която е в основата на всички проявления (poiesis, aisthesis, katharsis) на изкуството. В началото на 80-те години книгата е удвоена, тя включва теоретични и исторически студии от Библията до най-новата немска литература (В. Хилдесхаймер), вкл. тази на тогавашната ГДР (У. Пленцдорф). Опусът "Естетически опит и литературна херменевтика", ако се съди по рецепцията му, е едно от капиталните съчинения в хуманитарните науки през 80-те години.

През 80-те години Яус не се поколеба да пледира за свързването на херменевтиката с една постмодерна естетика, основаваща се на и проблематизираща етически ценности, първоначално в един фин анализ на романа на Итало Калвино "Se una notte d'inverno un viaggiatore" ("Ако пътник в зимна нощ"), а по-късно в книгата "Пътища на разбирането" (1995), в която се разискват основанията на херменевтичния морал и на моралната претенция на естетическото. Още в началото на 80-те години Яус тематизира "епохалните предели" на модерността, която за него в плана на естетическото се простира от Русо до Адорно. Без да се отказва от своята привързаност към основни тези на Бенямин и Адорно, той ги преработва по начин, който е едновременно критика и допълнение. Грижата е да не се пререже връзката с постоянно обновяващата се традиция, онова, което той би нарекъл последователна смяна на хоризонтите. За да дам само един пример: успешната и носталгична теза на Бенямин за загубата на аурата на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост, Яус допълва с тезата за тенденцията към възвишеност на индустриалното производство, станала видима по времето на първите световни изложения в средата на миналия век, и за възможността да се хуманизира индустриалния развой чрез красотата в art social, utile, industriel. Страховете от техниката биват уталожени и преобразени чрез естетизирането й.

Усилията му през 90-те години са насочени към обосноваването на възможностите за една постмодерна етика чрез естетическия опит и то в противовес на деконструкцията и постструктурализма. По обичая си той разгръща своята теза върху огромен исторически материал в споменатата вече последна книга "Пътища на разбирането". "Върху възможността за смислово разбиране, несводимо към предварително зададени правила, се основава още от Античността своеобразното отношение на естетическото към моралното. От това следва своеобразният "експлоративен" (за разлика от "прескриптивния" на социалната принуда) морал на естетическото, който почива върху способността на естетическото да открива, задълбочава и проблематизира смислови потенциали. То нито потвърждава, нито разпорежда някакво нормативно знание." С няколко текста от тази своя последна книга Яус се включи в актуалния религиозен дебат, за да потвърди, че херменевтиката може да бъде теорията на една практика, да бъде основа за поведение2. И тъй като Яус винаги е имал сетиво за ставащото отвъд желязната завеса, сред текстовете, посветени на религиозния дебат, намираме и анализ на "Хазарски речник" на Милорад Павич.

Ако нещо би могло да ни подтикне да причислим Яус към фигурата на модерния интелектуалец, това са онези, вече за нас само спомен, енциклопедични филологически знания, които той притежаваше и за чието преобразуване и още повече отпращане в историята сам той допринесе през 60-те години, отделяйки окончателно литературознанието от филологията и обвързвайки го с естетиката, философията и изкуствознанието в един интердисциплинарен контекст. Този външен контекст трябваше да замести собствената - фактологична и неконцептуална интердисциплинарност, станала вече невъзможна, на филологията. Ученик на големи романисти, свързан чрез своите преки учители с емблемни за филологията фигури на ХХ век (да споменем само Е. Ауербах), Яус продължава да се отнася към текста с критична почтителност, непозната на постструктурализма и деконструкцията.

Нека отбележа и постоянните опити на Яус за преодоляване на Берлинската стена в областта на литературознанието, контактите с колеги от бившето ГДР, гостуванията в Източен Берлин и Москва, ангажирането му след падането на стената с престуктурирането на университетите в новите провинции.

Трудовете на Яус, чиято цел е разработването на нова научна парадигма в хуманитарните науки, са само част от усилията му за промяна на университетската институция, за превръщането й в комуникативно, евристично и демократично пространство. Това е голямото усилие на част от поколението немски професори, дипломирани след 1945 г. да наваксат неосъществената в Германия (ФРГ) след войната университетска реформа и същевременно да се включат в конструирането на общоевропейското университетско пространство. Не на последно място на тази нова университетска идея се дължи и формирането на констанцката школа в литературознанието, наречена така от други, не от самите тях. Зигзагите и в крайна сметка половинчатостта на реформата са описани в "Gebremste Reform..." (Hg. H. R. Jauss und H. Nesselhauf), Konstanz, 1977. Проследявайки професионалния живот на Яус, виждам, че един постоянен социален ангажимент е характеризирал неговото поведение.

Докато обсъждахме съставителството на тома с негови съчинения за българското издание3, Яус не само ми предостави коректурата на постъпващата тогава в издателство "Вилхелм Финк" книга "Пътища на разбирането", за да можем да започнем веднага работа над текста, но отказвайки се (без да се налага да го питам за това) от заплащането на авторските си права, по-късно се обърна с писмено предложение към двете издателства "Финк" и "Зуркамп" и те да направят същото. Опитът с други и медийно по-прочути учени говори, че тези жестове не са обичайните.

Накрая бива да кажа, че критическата ми привързаност към творчеството на Яус беше подкрепена и усилена от един личен контакт, в който вниманието, неочакваната грижа, навлизаща дори в делнични подробности, беше приятна, изненадваща, почти притеснителна. Имах впечатлението, че срещам някого, чийто живот, в рамките на човешките възможности, се е осъществил.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. За разлика от други участници (Изер, Марквард, Лахман) Яус не одобри идеята за представянето на поредицата "Поетика и херменевтика" на български в подбор от три тома (проект на издателска къща Александър Панов), защото така се нарушавала внимателно обмислената цялост на всеки том. [обратно]

2. Един от тях "Книгата на пророк Йона - парадигма на херменевтиката на чуждото" е отпечатан в "Демократически преглед", 1996, № 4-5, с. 501-16 (превод Катя Георгиева, ред. Ангел Ангелов). [обратно]

3. В Университетското издателство "Св. Климент Охридски" по идея на Татяна Джокова беше подготвен и предстои да излезе том със съчинения на Ханс Роберт Яус. (Изданието е осъществено през 1998 г. под заглавие "Ханс Роберт Яус. Исторически опит и литературна херменевтика" - бел. на ред.). [обратно]

 

 

© Ангел В. Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2005, № 11 (72)

Други публикации:
Култура, № 14, 04.04.1997.