БАНАЛНОСТ НА ХУДОЖЕСТВОТО И ДЪРЖАВНО НАСИЛИЕ.
За "Ентропа" на Давид Черни

Ангел В. Ангелов

web

Какво е отношението между изкуство и действителност и между изкуство и власт - тези традиционни за историята и за социологията на изкуството проблеми придобиха шумна публичност чрез произведението на Давид Черни "Ентропа" и реакциите в България. Предлаганият текст е конкретно размишление върху тези проблеми.

Чешкото председателство на ЕС отбелязва встъпването си в длъжност, както е обичайно, и с художествена изява. Поръчва на Давид Черни да създаде визуално произведение, навярно съобразено с мотото "Европа без граници". Възложителят е политически субект, а изпълнителят - художник; крайният резултат следва да е изкуство. Инсталацията под формата на пано представя / напомня на политическа карта на общността. Но тъй като подобна карта би била възпроизвеждане на очевидното, в това, което виждаме, разположението на страните не съвпада с обичайното, страните не са на реалните си места. Те са разхвърляни, без непосредни граници помежду си, в общо пространство, заградено от рамка в син цвят, емблематичен за общността, но рамката "тежи" върху страните, поотделно и взети заедно. Наистина Европа е без граници, но само в смисъл, че държавите-членки граничат сами със себе си, те са острови, докато едната от страните-острови липсва. Това едновременно е и не е политическа карта на ЕС. Обичайно е изкуството да предизвиква ефект на измаменото очакване - по отношение на ценности и нагласи на възприемателите, без да е измама в практическия смисъл.

В съдържателен план намерението било да се представят националните "стереотипи и бариери за разрушаване". Европа ще бъде без граници, ако съществуващите стереотипи бъдат разрушени. Да приемем, че е така, и да се запитаме чии стереотипи - как самите страни възприемат себе си или как другите ги възприемат. Да кажем, че художникът е имал предвид както външни, така и вътрешни (на самоотъждествяването) стереотипи. Има ли наистина в ЕС страна, която сама да се отъждестви с единен, цялостен образ-клише, бил той ласкателен или подигравателен? Или да бъде видяна отвън, от всички други по един и същ опростен начин? Наистина ли минарета, издигащи се над залята от морето земя, е стереотипът, който масовото съзнание на холандците има за себе си или другите имат за тях, наистина ли Финландия се свързва с дъсчен под на сауна, а Швеция - с кутия от ИКЕА? Съществува ли наистина единно масово съзнание, което да бъде обект на осмиване, каквото намерение е имал художникът? В един случай стереотипът се оказва свързан с производство (ИКЕА), в друг е политически, както е с тоталитарните паметници (Литва) или със стачката (Франция); но политически събития от последните години трудно могат да са стереотипи, защото стереотипите изискват време, за да се формират. Да допуснем, че Дракула, и то като увеселителен парк, може да е стереотипът за Румъния, а Унгария - дини, наденица и зеленчуци, но за кого? За самия художник?

В няколко публикации срещнах определения за "Ентропа" като модернистична работа, а за художника - като авангардист. Модернизмът в европейското изкуство отдавна е минало, а авангардът е концепция за (най-често) радикална промяна на социалните отношения, който приключва в Европа в края на 1960-те. Предизвикването на скандал, което цели тази, както и други работи на Черни, няма общо с революционното, радикалното, изобщо - с намерението да се преобразува действителността. Съпоставяйки т.нар. стереотипи, започвам да мисля, че Черни е оформил образите на страните от ЕС според собствените си, повърхностни, представи и ги е приписал на въображаемо масово съзнание. Собствените текстове на несъществуващите художници, разясняващи защо и въз основа на какво са направили своя избор, свидетелстват, че Черни е бил изправен през затруднение, което не е успял да разреши¹. Разяснението на художника, че "...искахме да откроим различното. И да избягаме от клишетата", приемам за искрено, въпреки това резултатът сам по себе си е клише: "...изказът на "Ентропа" е драстично монофоничен и монологичен. Пластиката е произведена в (национална) медийна среда със... специфични традиции и стереотипи, а скулпторът се е вписал в тях смайващо добре."

Произведението носи заглавие "Ентропа" - съчетание между "Европа" и "Ентропия". Ентропия е термин, който се използва в различни области на знанието с несъвпадащи значения. Защо Черни е свързал Европа с ентропия - названието е изобретателно, между двете думи дори възниква алитерация. Надявам се обаче, че изборът му е бил по-сложно мотивиран - например да проблематизира сложната реалност ЕС, поставяйки я във взаимодействие с някое от значенията на термина. Общото внушение от инсталацията е, че Европа е пъстра, но неработеща съвкупност (но не и система) от държави, основаваща се на взаимни предразсъдъци; съставена е от елементи, които без особена свързаност се реят в общо пространство. То ги затваря, допълнително ги разделя на две, без да ги превръща в общност. Техническа е причината, поради която пространството на страните от ЕС е разделено на две. Но веднъж присъстващо в инсталацията, техническото става значещо, участва в общото внушение за несвързаност, за само привиден съюз на страните-членки. Накратко - общото пространство е принуда, ЕС е в състояние на ентропия, на преминаване в хаос. Приемам, че това е политическата позиция на художника, на която той е дал визуален израз. Каква е политическата позиция на Черни не е толкова важно, по-важно е, че инсталацията не преминава отвъд хоризонта на съществуващи популярни нагласи и културни опростявания, казано с термин (свързан с ентропията) - посланието на инсталацията е редундантно, то е информационно излишество. В този смисъл произведението на Черни се е подчинило на действителността, ако и да изглежда, че я предизвиква. То е предизвикателно, но само на нивото на скандала, не и като сложност или дълбочина на проблематиката и на концепцията. Предпочитам изкуство, което надхвърля хоризонта на наличното или се намесва в него, предлагайки алтернатива, чрез която въображаемо го преобразува и с това поставя на изпитание основни ценности или нагласи, които до този миг съм / сме приемал/и за безвъпросни. Образът на Люксембург като слитък, наподобяващ злато, с надпис "За продан" и с телефонен номер за контакт - познато и скучно. Единственото интересно решение е представянето на Малта като слон-джудже, живяло преди 20 хил. години, но което никой не е виждал; но пък това няма общо със стереотип.

Форма и произведение

Съвременното изкуство рядко разчита само на онова, което се вижда, само на формата. И тук има част от работата, която не е пряко видима, не е част от инсталацията, но е част от произведението. Това е мистификацията с имената на художниците, уж автори на колективната "Ентропа". Те са вписани в брошурата, съпътстваща инсталацията, с техните професионални автобиографии, включващи изложби и, разбира се, награди. Поне част от имената носят допълнителни значения и са във връзка с образите на страните, чиито "граждани" са. Името Джелебова и "турски нужник" се сближават, защото джелеп (celep) е дума в български, заета от турски (където пък е заета от арабски). С известно въображение можем да кажем, че "кенеф" и "джелеп" ориентират българското към турското, към ориенталското. Без съмнение, част от сложната, днешна и минала, реалност, "българско" е свързано с не по-малко сложната, също днешна и минала, реалност "турско". Но да мисля, за турското през "кенефа", през "Turkish toilet", означава да се подчиня на безпроблемната представа, че турското е нещо просто и ясно - ориенталско (а какво е ориенталско?). Дали да не се обидя, че името, което Черни е избрал за българската участничка, препраща към скотовъдството, вместо да избере художник с име Траки Ядренов, например. Измисленият пък полски художник Лешек Хиршенбергер в качеството си на етнически (а може би и религиозно) друг намира за подходящо да представи страната, в която живее, като католически свещеници, издигащи пъстроцветното знаме на хомосексуалната любов. Името на въображаемия английски художник - Халид Асади, е не по-малко значещо, той е предпочел Обединеното кралство да отсъства от въображаемата политическа карта на ЕС. В инсталацията пространството горе вляво е празно, там, където би било то в една истинска географска карта. Зрителят, познавайки действителната география на страните от ЕС, може да се досети, че въпросната страна е именно там, но пък нея я няма, не само на мястото й, но и изобщо. Ако гледаме инсталацията малко по-дълго, ще забележим, че само на едно място няма пълнеж. При билбордовете с рекламни послания внимателното гледане, както и анализът, не е в полза на посланията им. При изкуството, дори при съвременното, и дори ако то се прицелва в скандала, внимателното гледане може и да не превърне зрителя в познавач, но би го предпазило от неадекватни реакции, при които той / тя обърква въображаемата със своята реалност, в която живее и работи².

С различни свои елементи инсталацията на Черни изпраща сигнали, че е именно друга, въображаема реалност, по-сложна от рекламното послание, защото не желае непременно да се хареса, нито има друга непосредна практическа цел. Измислянето на художниците с техните автобиографии е сполучливата част от работата, която усилва заедно с размесването на реалната география, впечатлението за една нереална и гротескна Европа. Да се търси връзка с гротескното и мистифициращото като характерна черта на чешката култура, е възможно, но, струва ми се, ще е свръхтълкуване. Мистификацията е познат похват в съвременното изкуство, Черни е сред художниците, които го използват. Присъствието на симулакрите в днешната социалност не е само и дори най-малко е художествен проблем. И тук изкуството потвърждава своята по-безопасна природа, за разлика от тази на актуалните финансови симулакри, например. В последните действителността, както се случва понякога, надмина изкуството; поради това не смятам за основателни изказаните възмущения от "измамата" на Черни, че работил с колеги от всяка страна на ЕС при изработването на "Ентропа".

Черни проявява вкус към големи формати; така е и тук. Размерите на инсталацията, тежестта й, уменията, които са били необходими, за да се закрепи многотонното съоръжение в пространството, са впечатляващи. Без техническите умения, предполагам, на екипа, с който е работил Черни, просто нямаше да има никаква инсталация и дори реакции. Материалът, от който са направени макетите на държавите, е пластмаса, а самите макети, както и фигурите, на хора или съоръжения, приличат на отлети формички, на детски играчки. В едно отношение конструкцията, наречена "Ентропа", наподобява детска игра, при която голямото удоволствие се изпитва от това да се правят забранени неща, а после с престорена наивност да казваш, че разбира се, не си ги направил. Това добре, но се намериха възрастни, които разпознаха работата като непристойна и пожелаха да накажат детето и да му развалят играта; децата трябва да са послушни, или с други думи - да са политически коректни. Играта, без съмнение, е въодушевяващ елемент в различни човешки дейности. Тя може да бъде "свободна игра на познавателните възможности", а случва се и да е по-малко свободна и дори инфантилна игра. Желанието за репресия обаче не е свързано с качеството на играта, а с нечия психична диспозиция, била тя индивидуална, или общностна.

Съпоставяйки "Ентропа" с други работи на художника, забелязвам, че повтаряща се негова цел е именно да предизвика скандал; със сигурност това е краткият път към шумна известност. След като художникът се е прочул (в Чехия и извън нея) с произведения, които целят да раздразнят някого, то тези, които са му поръчали произведението, е следвало да очакват, че Черни ще остане верен на себе си и бъдещото му произведение ще предизвика реакции на обида и засегнатост. Поради това нямаше нужда чешката страна официално да се извинява, по-добре щеше да е да утвърди чрез политическо изявление правото на художника - и на изкуството - да си служи с ефекта на измаменото очакване. Художникът също каза, че не е искал да обиди никого. Не за първи път художникът не е най-добрият тълкувател на своето произведение, нито има монопол над тълкуването. По-добрата тактика би била да защити направеното, защото обясненията му, съпоставени с работата, звучат лицемерно или са породени от страх да се поеме отговорност. Добромир Григоров отнася поведението на художника към типа мистификация в чешката култура, за чийто образец той посочва книгите на Ярослав Хашек. Тълкуването на Григоров е убедително, но той не поставя въпроса, който смятам за основен - отговорността на автора (художника) спрямо собственото му произведение, от която Черни чрез изказванията си иска да се изплъзне.

Насилието на властта

Реакцията на българското правителство беше съчетание от нежелание за разбиране и от желание за унищожение. Унищожаването беше успешно, но с непредвидено колатерално самоизличаване. Образът на България не беше отстранен, както желаеше българското правителство, а беше покрит с траур по решение на Чешкото председателство. Властта, ако наистина беше загрижена, можеше да използва случая за дискусия, от която да се достигне до различни и по-сложни съждения както за изкуството, така и за образа / образите на България, които имаме за себе си. Официалната българска реакция попадна в капана на скандала, заложен от автора на "Ентропа", тя се погрижи да повиши колкото е възможно популярността на Черни, а това означава и вероятната продажба на произведението му на по-висока цена от платената за изработката. За съвременното изкуство е обичайно да въвлича публиката в пространството на произведението, както физическо, така и социално. Социалното пространство се оформя от разнообразието на реакциите, някои от които самото произведение "предвижда".

Навярно в българското общество съществува дълбинна нагласа да се унищожава различието, дори ако то реално не ни заплашва, защото самото различие се възприема като заплаха. И когато нагласата се свърже с власт, желанието да се произведе образа на врага само чака сгоден случай. Работата на Черни прояви затруднението как да реагираш, когато някой ти покаже твой нежелан образ, както и неспособност да съобразиш, че твоят образ е само част от много други повече или по-малко сходни образи. Реакцията на властта издава усещането й за фалшива уникалност, който я оспорва - да го премахнем³. Част от възраженията бяха, че ние сме древна култура, люлка на европейската цивилизация. Умилително, рожбата е европейската култура, но кои са родителите? Ние сме предметът, който не се променя; поне да бяхме жената (богинята), която предполагаемо е изтъкала люлката.

Но едно художествено произведение, дори когато е клише, може да бъде възприето като подтик да се запитам каква е моята представа за България, за други страни от ЕС, за съседните ни страни. Мога ли да създам образ на една страна, който да не е клиширан? Един ли е образът ми за България, дали не съвпада с този на Черни, или е съвсем различен? Мога да открия, че нямам отношение към избрания официален символ на България, носител на идеология, в която присъства врагът, победен, разбира се, и вярното куче. Какво точно от този образ да приема за свое? А може би нямам изобщо образ на България, моите образи са само лични и не са представителни за националното. Да не би да се чувствам гражданин на България само когато се почувствам заплашен и то от нещо извън нея. Но като се изплъзвам от възможната национална, да не би пък да попадам в теснините на някаква лична идеология и т.н. Изкуството не ни принуждава към еднозначни решения, както прави това останалата социална реалност, то поставя на изпитание убежденията и дълбинните ни нагласи, но по безопасен начин. Означава ли това, че на художника, че на изкуството е позволено всичко? Не, защото смятам, че естетическото е сложно свързано с етическото. Произведението "Ентропа" може, при недостатъчно самочувствие, да се възприеме като подигравка, но то не подтиква към насилие или унищожение на която и да е от нациите в ЕС. Затова пък желание за насилие спрямо него беше проявено (и донякъде) осъществено официално от страна на българската държавна власт, както и от отделни принадлежащи към властта лица. Не само по време съвпада насилието на полицията срещу демонстрантите пред Народното събрание на 14-и януари 2009 и желанието за насилие срещу произведението "Ентропа" в сградата на Европейската комисия. И двете реакции имат една и съща причина - страхът от другия, който е различен, и неспособността за общуване. Точно както е и в избрания официален символ - всеки, който не е вярното куче, без друго е враг и ние - героят, ще го унищожим⁴.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстовете намерих в блога на Елена Кодинова (2009). Не успях да ги намеря на друг език; надявам се преводът да е адекватен. [обратно]

2. "По повод недопустимото и оскърбяващо българското национално достойнство представяне на България на изложбата "Ентропия", управителят на БНБ Иван Искров се обърна с молба към управителя на Чешката народна банка Зденек Тюма да използва своя солиден личен и професионален авторитет и да съдейства в рамките на своите правомощия този оскърбителен за българското национално достойнство символ да бъде отстранен от цитираната изложба, се казва в съобщението на централната банка. В случай че това не стане, г-н Искров информира своя чешки колега, че няма да има възможност да присъства на срещата на Съвета на финансовите министри и управителите на централни банки на страните-членки на ЕС, провеждана в Прага на 3-4 април 2009 г." Ако съобщението е вярно, то управителят на БНБ е реагирал с практическа заплаха на въображаема реалност, структурирана по други правила. Опитът да се демонтира инсталацията изцяло би се натъкнал на затруднението да се демонтирана празнотата, която е Обединеното кралство в "Ентропа". Възникналото у някого желание да демонтира една празнота поражда впечатлението, че той/тя не различава действително възможното от въображаемото и желаното. Следвайки тази логика, ако на директора на БНБ предстоеше среща не в Прага, а Лондон, той би трябвало да се обърне към своя английски колега с молба да бъде поставено Обединеното кралство на мястото му, за да има къде да пристигне. Изкуството може да е безопасно, но не е безпомощно и публичното занимание с него не е съвсем безобидно. [обратно]

3. Говорителката на постоянното представителство на Република България в ЕС заплашила, че инсталацията на Черни може да бъде боядисана или разбита с чукове. Евродепутатът от "Атака" Димитър Стоянов се заканил, че заедно с колегите си сами ще махнат "Ентропа", ако отговорните за поставянето й не го сторят. Външно министерство извикало за разяснение посланика на Чехия в София и настояло за незабавно отстраняване на инсталацията. - Какво въздействие наистина може да упражнява изкуството! [обратно]

4. Сред многото материали, които прочетох във връзка с "Ентропа" на Д. Черни, две публикации ми направиха най-силно впечатление и затова искам да ги посоча: Кристин Димитрова (2009) и цитираната в бележките статия на Добромир Григоров (2009). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Григоров 2009: Григоров. Добромир. България - това звучи необходимо. // Литературен вестник, 4-10.02.2009, с. 3.

Димитрова 2009: Димитрова, Кристин. От висотата на дупката. // Култура, бр. 6, 13.02.2009. с. 8 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15255> (23.02.2009).

Кодинова 2009: Кодинова, Елена. Ентропа или живеем ли в кенеф? // Елена Кодинова. Блог, 14.01.2009 <http://elenakodinova.blogspot.com/2009/01/blog-post_14.html> (23.02.2009).

БНБ 2009: И БНБ тръгна срещу Ентропа на Давид Черни. // Darikfinance.bg, 20.01.2009 <http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=12540> (23.02.2009).

© Ангел В. Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.02.2009, № 2 (111)

Други публикации:
ЛИК, 05.02.2009, бр. 2, с. 72-73 (първоначален вариант).