* * *

web

на 1 полицейско куче
и на Д.

се бях напил
говорил съм със куче
разказвал колко бил щастлив
подрънквал празните бутилки
кухо
прегръщал съм едно дърво
крещял по улиците наши песни
пикал пред сградата на община
се бях напил
им казвам
изпод вежди
се бях напил
не помня затова
ни кучето
(което няма нищо против)
ни вас
а някаква жена
която вечерта си спомня
точно
и чашите обърнати на крак
разказва бавно как съм падал
досадно с песен на уста
съм псувал дълго всичко живо
не всичко живо е трева
се бях напил
го казвам и на нея
не помня нищо от това
припомням само празните бутилки
и кучето
дори една жена

© Антоний Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.06.2006, № 6 (79)