ИЗМИСЛЕНА

web

Коя си? Не съм ли те виждал...
там някъде... снощи - в съня ми?
Не съм ли те галил и искал?
Не съм ли бил меч във страха ти?
Не съм ли ти пял до полуда?
Не съм ли те карал да страдаш?
Не съм ли те лъгал? Не съм!
Все няма те, винаги бягаш.
Обичам те просто и ясно,
а ти си се скрила добре,
притихнала в нечие чуждо
познато до болка лице.
Не си ли ти тази, която
ме караше вечер да плача?
Не си ли ти просто приятел?
Поредна илюзия в здрача!
Измамен, обичал, неискан,
неискрен, неможещ, измислен
вървя по пътеки познати.
Все другаде стигам! Не искам
да бягам безсмислено сам.
При тебе аз искам да стигна,
но знам, че притихнала там -
в съня ми, не искаш да видя
как плачеш и страдаш самичка,
измислена в моята мисъл.
Обичам те! Толкова искам
поне да те имам на снимка,
защото денят ми е скучен,
а мисля за тебе без образ.
Плътта, знам, е клетка за тебе,
а снимката бавна отрова,
защото живееш в духа ми,
създадена в някоя вечер,
когато аз, плачейки легнал,
съм мислил самотно за някой,
а ти си изникнала бавно,
когато заспал съм бил вече.
Край! Спирам до тук!Аз не мога
усмихнат да бдя над страха си.
Със поглед неясен ме водиш
към мойте измислени страсти.

© Ангел Наков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2004, № 8 (57)