УПАДЪКЪТ НА ДРАМАТА

Янко Янев

web | Безумие и свобода

Няма съмнение: днешната драма преживява критически моменти. Днешният тетатър става все по-безжизнен и скоро изглежда, че ще заприлича на запустял храм, ще принадлежи вече на историята, ще стане спомен за величието на някогашния човек. Защо престава да бъде театърът извор на изкупителен възторг и изкупителна болка? Защо не съпътствува мировия развой на духа, и вместо да се преобразува във все по-нови и по-високи образи, отстъпва на киното и радиото и на всички лъжливи форми на изкуството, които само нашето време познава в такова изобилие? Защо не може да даде израз на своето време?

Причината за тоя явен упадък на драмата не може да се търси другаде, освен в общия духовен строеж на съвременния човек и неговото ново становище към въпросите на живота и света. Защото, каквато и да бъде формата, в която се изразява драматичният смисъл на преживяването, винаги тя е непосредствено свързана с организма на настоящето. Драмата е най-зависимото от силите на настоящето, най-временното изкуство. Тя е времето в ритмично движение, синтезът на съвременния човек в образи. Затова драми на автори от минали векове получават значението си само ако се овременят, ако се поставят в отношение с живите сили на дадено време. Онова, що ни изпълва с трепет, което ни магесва в известна драматическа творба, - е тъкмо чувството за съвременния патос на образите, в които, без да искаме, виждаме и преживяваме себе си. В никой случай не може да ни затрогне една историческа драма, лицата и съдържанието на която не стоят в никаква връзка с нашия съвременен дух. Това е вечната зависимост на драмата от ония форми, в които живее съзнанието на настоящето, и няма драма, която да не почива на тази зависимост. Драма без време е само сбор от действия, само сбор от думи. Тя е по-скоро една теоретична програма, но не и художествен живот и художествена тайна.

*

И тъкмо в тая зависимост на драмата от общия строй на настоящето трябва да се търси преди всичко упадъкът на европейския театър и европейското драматическо творчество. Този упадък бе посочен и на международния театрален конгрес в Хамбург и с голяма загриженост трябваше да се признае това ужасяващо нивелиране на днешния драматичен човек, като се потърсиха и средства за борба. Уви! каквото и да се прави, тоя човек днес бяга от театъра или остава равнодушен към него, защото той е престанал да се радва на живото слово. Онова диво, стихийно технизиране на всички индивидуални потреби, което се забелязва днес навсякъде в културния живот, технизирането или убиването на живия инстинкт, замайването на сърцето с фабричен шум, със звън на желязо, - всичко това е оказало гибелно въздействие върху първичния строй на човека. Тоя човек днес е пленник на техниката. Той не признава никакви чудеса. Времето и пространството не са вече никакви безусловни величини, дори не съществуват, те са само атоми и митове; север и юг, изток и запад не са вече за него граници. Днешният човек няма хоризонт, няма синор. Той е загубен в хаоса, в мировата безкрайност, която се мъчи да обуздае и надвие с числа и плоскости. Ето защо той няма вече чувство за живо слово. Отдавна е забравил, че в начало бе словото и че словото бе Бог. Той се бои от близостта на словото, което би затрогнало сърцето му, би го разплакало. Днешният човек не плаче, сълзите са за него детинска глупост. Той бяга от себе си, от своята самотност, иска да бъде маса, тълпа, бяга от царството на сънищата. Ето защо неговата душа е амузична; тя не крие песни в себе си, стихът на живота за нея отдавна е станал вече разсъдък и техника.

Такъв човек не може, разбира се, да стои пред сцена и да съзерцава шествието и въплъщението на една съдба. Той е студен, за него словото, което е геният на всяка драма, началото и краят на всеки театър - е само гола фраза. Затова той предпочита да отиде на кино, дето няма слово, няма жив смисъл.

Това е страшната гавра с цялото битие в днешния западен свят, това е безсмисленото издребняване и самоосмиване на личността, престъпление спрямо всички свети сили, на чиито криле е летял досега човешкият дух. Надали някога човекът е бил толкова нищ, толкова безчовечен в своята собствена комедия; тоя клоун на числата смята, че животът е само материя, че изкуството е филм, а не въплъщение на живото слово.

*

Освен това трябва да отбележим съвсем бегло и още една причина за упадъка на интереса към театъра и драматическото творчество въобще. Това е богатството на нашата епоха с конфликти. Епоха на революции, на класови борби, както и епоха на мирогледни катастрофи. Надали друга епоха е била раздрусвана от толкова противоположни сили, които имат политически, религиозен и теоретичен характер. Днешният човек е сам драма. Той носи в себе си безбройни конфликти, които едва ли ще може да преодолее, и затова го виждаме най-често в отчаян песимизъм. Съвременният човек е човек на конфликта и противоречието. Той става жертва на своите вътрешни борби, които са толкова непосилни, че не може да ги превъзмогне и затова сгромолясва под техния удар. Ето защо той остава равнодушен към театъра, дето не иска да обременява душата си с повече конфликти. Той е сам драма, сам актьор, сам автор.

© Янко Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.06.2005
Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пряпорец, 1930, № 28, с. 2.