Янко Янев

web | Безумие и свобода

Не само в литературните, но и в политическите писания се подема в последно време един детински хленч: племето ни било застрашено; наближавал краят на мъченическото ни съществуване; идел денят на неговата сетна гибел.

Това са смешни възвестия, пози и гримаси на хора, които не са смогнали да почувстват вътрешната, космична сила на своя народ. Че не само политиката, не само стопанските условия, но и нещо друго има, нещо безкрайно по-високо, което определя образа на един народ и му отрежда място в историята - това се вижда от факта, че много народи, колкото и разнебитени да са били в политическо отношение, в каквото и материално бедствие да са изпаднали, никога не са се откъсвали от общия ход на историята и са взимали дори съдбовно участие в нейния развой. Има нещо, що стои над политиката и икономическите сили и което е съединено с вечното битие на едно племе: това е неговият дух, един дух, който, въпреки всички външни насилия, не изгубва вяра в делото си, нито искра от пламъка на творческата си воля - един такъв дух не зависи от случайните и временни условия; такъв е българският дух. В негово име са се клели всички ония безумни романтици, които са давали клетва под кръстосани мечове да го пазят като зеницата си. Този дух се е носил гордо въз българската земя още от първите мигове на неговото появяване, слял е тропота на конските копита и дивите орди; той е живял и продължава да живее в плющенето на едно знаме, което се оглежда от векове над водите на Марица.

Тоя дух не може да загине. Могат да се променят всички неща, но той остава един и същ, все оная същата стихия, която е люляла и ще люлее племето ни с всичката си музика и гръмотевичен удар. Той е единственото нещо, което [не зависи] нито от звездите, нито от времето или народите: той е нашето прасъщно битие и върху него не могат да падат никакви стрели.

*

Стихията на един народ: това е неговият вдъхновен постъп, неговата неотклонна воля за самоутвърждение. И както и да се гледа на българската история, тя не е в края на краищата друго освен символ на оня копнеж, който се изразява в две страшни, поличбени думи: Свобода или смърт. В тия думи е притаена мистиката на българския дух и неговата неутолима жажда за бунт. Винаги тоя дух се е стремял към свобода и нищо друго в историята ни не е тъй мощно, както тоя стремеж към свободата, без която сам народът е чувствувал, че не може да бъде и пребъде. Това чувство у народа не е създадено от някакви политически или други теории. То не е извикано отвън, а живее в глъбините на българската душа от рождението й, то е единно с тая душа, дори то е нейната същност. Именно в тия думи е въплътено безсмъртието на рода ни и в тях трябва да вярваме, както вярваха древните гърци в дионисовския възторг "Евое!" или немците в тайнството на Гьотевите думи "умри - възкресни!".

Че българският дух е дух на свободата и дух на смъртта - това се вижда в най-светлата епоха на неговото осъществяване, именно в епохата на хайдушката му романтика, когато между свобода и живот, между свобода и Бог нямаше разлика. В тая епоха българският дух отключи всичките първични сили на своето битие. Никога не се е издигнал той до по-висока вяра в себе си и до по-висок хероизъм. Но и днес той е останал верен на себе си, и днес свободата и смъртта са негови символи. Какво може да го отклони от тях? Има ли сила, която може да убие вярата му в неговия възход? Може ли нещо да сломи знамето му? Ние сме горд народ, колкото и малодушни да са неговите пророци. Не може да изстине вдъхновението ни, щом в жилите ни тече кръвта на нашите праотци. Защото ние можем да развеем вместо знаме опашка на кон и вместо да тръбим с фанфари, да удряме с тъпани и да шибаме земята с камшик. Върху нас бди звездата на чудото. Ние можем да направим чудеса, ние сме стихийно племе.

© Янко Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.06.2005
Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пряпорец, 1929, № 45.