Янко Янев

web | Безумие и свобода

Всичко, що остава в историята, в края на краищата не е никакъв обективен факт, никаква действителност, подобна на тая, която ни обгръща в нашия повседневен осезателен опит. Историческият факт не е всъщност никакъв предмет, определен от временните и пространствени синори, не е нищо, що може да се сравни с проявите на света, който ни вълнува всеки миг. Той е по-скоро нещо недействително и свръхдействително, нещо, освободено от условията на действителното съзнание.

Онова, което искаше да каже Гьоте с прочутия си израз, че "всичко е символ" или че "всичко преходно е символ", крие тъкмо това схващане на историческото като нещо свръхисторично в своята историчност, защото в далечината историческото има вече едно друго значение, което го свързва с царството на вечността.

Това е символичното значение на фактите в историята и това превръщане на историята в наниз от символи, това тълкуване на миналото не като действителен свят, а като свят от подобия, е истинското разбиране на историческото творчество, неговото превръщане от наука за предаване на фактите, в тяхното минало гадание, в разгатване на всеки значителен мит на разгатването.

И този е смисълът на всяка биографична работа, това е обаянието на всеки творчески историк, който не е само учен, не е само събирач, само статистик и антиквар, а един жив човек, с очи, през чийто вдъхновен поглед всичко се разбулва в своя космически, символичен смисъл: той подслушва скритото движение на фактите, пулса им, като долавя в него трепета на вечното.

*

И ако се потърси друга дума, която би могла да замести символичното значение на историческия факт, да изрази неговата връзка с вечния живот, трябва да се подчертае думата легенда. Не като фантастично строение, като измислица или като пълно отричане на всяка историческа правда, а по-скоро като най-съществения, съкровен смисъл на тая правда, легендата има това дълбоко, неизразимо значение: тя е израз на факта извън неговото относително съществувание; тя е знак за неговото освобождение от закона на промените и знак за неговото освещение, за връзката му с небесните символи на времето. Легендата е оня свят, дето личността живее не вече като история, а като символ или, както Якоб Буркхард казва - като магия, като религиозен процес.

*

Няма ли един народ история в това дълбоко двузначно значение, няма ли история като сбор от живи легенди, като религиозен развой в душите на съвременните хора, той не може да има отношение към абсолютното; такъв народ е беден, ограничен, груб. И колкото повече се облича миналото му в сиянието на легендата, толкова по-висок става неговият копнеж и толкова по-сигурно неговото бъдеще.

В това сияние ние съзерцаваме днес мнозина от хероите на нашето минало: Ботев е може би вече легенда, не е вече личност, не е вече суров биографичен факт. Той има нещо митическо. Подобно Паисий и той се освобождава от случайните капризи на времето и става легенда.

Не се ли подреждат в редицата на тия херои и всички ония, които дойдоха по-късно и след тях и живеят днес в някакъв мистичен блясък, като Яворов и Димчо Дебелянов?

© Янко Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.05.2005
Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Пряпорец, 1929, № 42, с. 2.