ЛЕСИНГ
По случай 200-годишнината от рождението му

Янко Янев

web | Безумие и свобода

Готхолд Ефраим Лесинг е един от ония, които живеят в историята на човешкия дух не толкова с делото си, колкото със своята ярко очертана и необикновена личност. Той не завеща, като Данте, един художествен космос и музика на словото; не е като Гьоте със своя езически праусет за формите на битието и неговото велико съзвучие; не е като Хьолдерлин и няма нищо от неговата безумна мъка и славословие, нищо от копнежа му за миртовете на Аспазия и бреговете на Архипелага. Лесинг беше един реален и суров дух, без никакви мистични загадки, без здрача на романтика, без бленувана самотност, без сънища по далечни страни - един почти груб човек с неустрашим поглед и вяра в делото си, сроден повече с Хутен¹, отколкото с Русо. Цялата му личност е като че издялана от гранит, с точно измерени линии и той стои, действително, в началото на новата история не като сфинкс, не като непроницаема тайна, а като някаква огромна канара, около която напусто са вилнели само дъждове и бури. Лесинг е негли най-голямият и най-оформеният реалист в немската литература преди Гьоте. Чужд на всякакви отвлечени понятия и затова няма и сянка от свещения сантиментализъм и серафимство на Клопщок², нито пък от учената надутост на своята епоха. Неговият реализъм е при това напоен с жизнен сок, един реализъм на сърцето, на волята, на нагледа, непосредно изживян и въплътен в жива драма и живо слово. Този пръв немски критик, пръв немски писател, пръв теоретик на новия драматически човек не се водеше от изкуствени норми, защото изхождаше винаги от тревогата на действителния свят, в чиито паяжини той беше заплетен до края на своя почти безрадостен живот.

Такъв беше Лесинг, роден в 1729 година, 22 януари, в Каменц. Неговият баща, Иохан Готфрид Лесинг, беше изпърво дякон, а по-късно свещеник и под негово влияние той се научи да чете най-напред в библията и катехизиса. Баща му пръв събуди в душата му религиозния трепет, от който Лесинг никога не е могъл да се освободи, ала от него той наследи и желанието да учи, да чете, да знае. Първият му учител беше значи баща му и благодарение на него той се запозна с наследените догми на библията и се научи да пее стари черковни песни. Тринайсетгодишен, Лесинг напуща за пръв път родния си град и постъпва в саксонското княжеско училище в Майсен - една от ония полуманастирски школи на Просвещението, дето всичко беше погълнато от пасторски интереси и предадени тълкувания на древните книги. Наистина и той се впуща тук в изучаване на древните писатели, но не като своите учители, които са ги разглеждали само с оглед към техните граматически особености и са нямали никакъв усет за живия дух и тяхното слово. В това училище Лесинг проявява голяма наклонност и към математиката, опитва се да преведе Евклид и да напише една история на древната математика. Едновременно с това се заражда и неговият драматически гений и под въздействието на римските писатели той написа тук първия си драматически опит - "Младият учен". В 1746 година, 30 юни, той е говорил, според обичаите на училището, De mathematica barbarorum и с това завършил тукашното си образование.

Лесинг е вече на седемнайсет години. Той постъпва в Лайпцигския университет като богословски стипендиант и тук кълни за първи път неговият буен драматически дух. Тук, в Лайпциг, в тази литературна столица на времето, дето се кръстосват възгледи и школи, Лесинг се отдаде в началото на строги научни занятия. Той попадна под влиянието на учени като Ернести³ - цицеронец и критик на Новия завет, и като кобургския джентълмен Иохан Фридрих Христ⁴ - този голям почитател на Лютер и метриката на 16. век; ние го намираме между дебелите томове, обхванат от истинска жажда за повече знания, което сам разкрива в началния стих на едно тогавашно стихотворение ("Не минава нито ден, без знанията си да разширя"). Ала, от друга страна, Лесинг се отдава и на разгулен студентски живот. Той има достатъчно време да се учи да танцува и фехтова, да дружи най-вече с актьори и актриси. Тоя весел живот той възпя в анакреонски стихове, напълно под влиянието на Хагедорн⁵, когото смяташе за "най-големия поет на времето", както пише в едно писмо до баща си от 1749 година. В Лайпциг се запознава с журналиста Христолюб Милиус⁶, син на един пастор и привърженик на Готшед⁷, и той е, който пръв го въведе тук в литературния свят и света на актьорите. С последните Лесинг дружи с радост, неговият драматически усет го е привличал все повече и повече към тях; посещава почти винаги театъра, присъствува на репетициите, за което основно изучава актьорското изкуство. И тук за първи път Лесинг видя на сцена своя първи драматически опит "Младият учен", игран от трупата на Нойбер⁸ с голям успех, след което той се впуща с всички сили в областта на драмата. Всичко това обаче, особено неговата дружба с актьорите, с които прахосва всичките си пари, ужасява баща му, който му пише, че петни името на семейството и че ако не отиде на своите богословски занятия, ще му отнеме стипендията. И за да го повика обратно, той му съобщил най-сетне, че майка му е на смъртно легло и пожелала да го види за последен път. Тази лъжа подействувала тъй силно върху Лесинг, че веднага, сред тежките януарски снегове, той отишъл в Каменц да види уж болната си майка. Но този опит на баща му нямал никакъв успех и Лесинг отново се върнал в Лайпциг. Сега обаче неговото общество било разпръснато, освен това той сам потънал в дългове. Той изпада в тъжни настроения, докато в 1748 година се решава тайно да напусне Лайпциг.

Лесинг отива във Витенберг, за да продължи образованието си, но там не престават да го следят неговите лайпцигски актьори, поболява се и напразно моли баща си да му изпрати пари. В това бедствено състояние той напуща и тукашния университет.

Лесинг отива в Берлин. Неговият свободен дух го отдалечаваше от всякакви ограничения, студиите за него бяха само канава, върху която искаше да се бори със словото си, университетът не можеше да го задоволи, защото въпреки всичко го затваряше в рамките на традицията. Лесинг е имал един идеал и не се е спирал пред нищо, за да може да го осъществи. Дебелите му устни, гордото му и високо чело, острият му поглед, както го рисува Крюгер в своя чуден радирунг, издават силата на този непоколебим дух, на този роден критик, който сам воюва със своето време.

И затова не е никак чудно, че той напусна Витенберг, напусна и бащината си къща, за да отиде в 1748 година, декември, в най-големия немски град - сам, без стотинка в джеба си, без облекло, без приятели и при това съвсем чужд на тамошните литературни кръгове, дето са се подвизавали Глайм и Рамлер⁹. Какво можеше да предприеме той тук, в Берлин, в този най-съдбоносен град на живота му, града на мизерията, на първите литературни планове, на първите успехи, града, дето едвам е могъл да спечели хляба си? Непознат за всички, само със своята голяма жажда да работи, той няма никой друг, освен Милиус, който го препоръчва на стопанина на един голям политически вестник. Последният му възлага да подреди библиотеката му, срещу което получава известно време безплатен обяд и малко пари. И за да може да живее, Лесинг се заема да превежда от чужди езици. За тази цел той изучава италиански и испански, превежда някои повести на Сервантес, както и няколко тома от римската история на Ролен. Освен това Лесинг пише фейлетони в "Берлински вестник", също и критики, благодарение на които става по-известен. Той готви също и една научна работа върху античната пантомима, за да се хабилитира в университета на Гьотинген, но напразно. Три години пише тук фейлетони и критики, докато отново замисля да се върне към сериозни научни студии. Лесинг виждаше, че не може да се осланя на своята журналистична дейност и на стиховете си, които беше събрал и печатал в една книга с наслов "Мъничък свят" (1751). Той знаеше, че истинският поет трябва много да знае, много да види и много да чуе. И мястото за такива сериозни студии Лесинг виждаше само в университета на Витенберг, дето следваше неговият брат Карл. През 1751 година, декември, той отива там, подкрепен от баща си. В този напълно теологизиран университет Лесинг се занимава само с религиозни въпроси, главно с история на реформацията и учението за търпимостта и свободата, тълкува проповедите на Христос и книгите на Лютера. Освен това той изучава с голяма ревност отново римските писатели, под чието обаяние започва да пише епиграми. Особено се интересува от Хораций и когато някой си пастор Ланге от Лаублинген¹⁰, възславян тогава като голям поет, издаде в лош превод Хорациевите оди, посветени на пруския крал, Лесинг написа една такава съкрушителна критика на този от всички радостно посрещнат превод, че името му стана изведнъж известно. Тук обаче Лесинг пак не остава задълго. Той се насища от своите студии и в 1752 година, ноември, отново се връща в Берлин. Завинаги се отрича от всякакви академични занятия. В Берлин той иска да живее отсега нататък като свободен литератор.

И сега, след толкова лутания и нужди, започва наистина един по-щастлив период в живота на Лесинг. Започва периодът на усилената му литературна дейност, която се разрази дотам, че обърна всички културни прояви на времето, като им даваше нова насока. В Берлин той се среща този път с Николаи¹¹ и Менделсон и заедно образуват "Берлинската школа", водена предимно от Лесинг. Тримата, особено Лесинг и Менделсон, се занимават най-усърдно с нови литературни и философски въпроси, най-вече с английска литература. Последната започва да указва тъкмо през това време силно въздействие върху Лесинг и ние го виждаме да пише драми, в които не само заглавието, но и имената на дейните лица са взети от английската литература, както например "Мис Сара Сампсон", този пръв голям драматически опит, написан за осем седмици в пълно усамотение в един потсдамски парк (1755). Освен тази драма Лесинг печата сега и първото издание на съчиненията си в шест тома, излизат също и първите три номера на неговата "Театрална библиотека", пише едно сатирично съчинение срещу несправедливите премии на Берлинската академия (ведно с Мозес Менделсон и под наслов Pope ein Metaphysiker¹²), замисля да издава няколко списания, от които излезе само едно ("Най-хубавото из лошите книги") - и то само един номер, отново се занимава с Кампанела и Бруно, без да престане да пише отзиви и фейлетони, и влиза в приятелски отношения с известни личности в Берлин, като актьора Брюкнер и музиканта Кирнберг. През есента на 1755 година ние го виждаме отново в Лайпциг, дето играела трупата на Кох¹³. Лесинг влиза пак в сношения с актьорите и така неговата почти демонична жажда за театър още повече се усилва. И внезапно го озарява едно отдавна бленувано щастие: Един лайпцигски патриций е търсил спътник за едно тригодишно пътуване в Европа и за такъв е взел със себе си Лесинг. По-голяма радост той не е изпитвал през живота си. Лесинг отива най-напред в Холандия, запознава се с художествени рядкости, с актьори, но тъкмо когато се е готвил със своя патриций да замине за Англия, бива заставен поради внезапни политически събития да се върне в Лайпциг. Там намира театъра затворен поради избухналата война. Той бедствува отново и работи само за да печели хляба си. По това време съставя плана на "Емилия Галоти". Принуждава се да стане домашен учител и превежда "Нравствено учение за младежта" от Ричардсон и други съчинения. Лесинг гладува тъй, както са гладували много немски философи и поети, които са били заставени да ходят от град на град като домашни учители и хофмайстери, за да могат да поддържат своето оскъдно съществуване. Но духът му е бодър както винаги. И Лесинг пак отива в Берлин (1758, май). Той се връща в истинското си убежище и наистина Лесинг е могъл да действува само в този град, дето под влияние на седемгодишната война е бил създаден един по-свободен дух не само в областта на политическите, но и на религиозните и научни въпроси. Сега започва да издава своите прочути "Литературни писма", дето безпощадно жигосва всички отрицателни прояви на литературния живот. Тия писма бяха всъщност неговият критически орган. Те са най-първите прояви на немската художествена критика, немилостива към Готшед, който мечтаеше, по подражание на Волтер, да стане диктатор на немската литература, както и към лошите преводи и надутата, лъжлива ученост и повърхностно историографство. Но което е много важно, в тия писма Лесинг явно сочи простотата и наивността на народната песен като идеал на поезията и в това отношение той е предчувствувал къде се крие великата сила на всяко художествено творчество. Едновременно пише трагедията "Филостат", също и фабули, преработва и легендата за Доктор Фауст, която обаче остава недовършена. (Лесинг е завещал два драматически опита върху тази легенда: Фауст в неговата дяволска и магическа стихийност и Фауст като човек).

В 1760 година, ноември, без никой да узнае, Лесинг пак напуща Берлин и отива в Бреслау като секретар на генерал Тауенциен¹⁴. Тук той стои пет години, освободен от грижи. Неговият тъй отруден живот става по-лек, има достатъчно свободно време за своите научни работи и драми. Тук именно той създаде "Лаокоон" и "Мина фон Барнхелм", първата немска гражданска трагедия. Той дружи с учени като Клозе¹⁵ и Артелиус¹⁶, с които изследва библиотеките и манастирите в Бреслау. След този тъй плодовит период Лесинг се връща в 1765 година отново в Берлин, а една година по-късно му се съобщава, че основателите на новия Хамбургски Национален Театър го канят за драматург със заплата осемстотин талера. Това съобщение Лесинг посреща с възторг. Такава служба той очакваше отдавна. Хамбургският период го постави най-близо до неговите идеали и тогавашната му драматическа и поетическа дейност е вдъхновена като никога. Той издава своята "Хамбургска драматургия", дето най-ясно излага недъзите на немската и френската драма, развива новото си понятие за трагедията тъй, както го е намерил в поетиката на Аристотеля и въплътено в драмите на най-големия британски гений. Но това възбужда срещу него силна омраза и враговете му стават все повече и повече, водени от халския професор Клоц¹⁷. Скоро Лесинг остава пак сам, пак безпомощен и затова приема длъжността библиотекар в самотния Волфенбютел. Това е единствената държавна служба, която Лесинг е заемал през живота си. Тук той изживява своите залязващи години. "Натан" е последният му акорд. Някакъв есенен блясък залива живота му, намерил най-сетне един безбурен пристан, дето е могъл да хвърли котва след толкова борба. Трябва да се отбележи и неговата любов към вдовицата Ева Кьонинг¹⁸, на която е писал пламенни писма и за която най-сетне, след дълго чакане, той се оженва. Но само след две години тя умира (1778, януарий). С това мъките на Лесинг още повече се усилват и скръбта по загубената го обгръща напълно. Но след тия най-тъмни години на неговото житие, духът му избухва още веднъж и той се впуща за последен път в най-ожесточена богословска борба, с която туря край на живота и делото си. В 1781 година, 15 февруари, Готхолд Ефраим Лесинг умира сред голяма бедност и самотност.

*

Това е в най-общи черти животът на Лесинг. Той никога не е пожелавал удобен живот, нито е чувствувал голяма тъга по семейно огнище и не е имал никакво богатство, освен една сбирка от книги. Без каквато и да е постоянна и сигурна длъжност, той стои сам сред живота като някаква горда птица между бурите, на които той никога не е искал да се покори. Успехи той не е имал в живота си, каквито са имали мнозина от тях, които дойдоха след него. Неговият "Лаокоон" излиза в Дрезден без успех, Фридрих Велики отхвърля молбата му да го назначи за библиотекар и той скита от град на град, без пари, без да бъде дори сносно облечен; с един свой приятел стават печатари, нареждат си собствена печатница, която обаче още повече увеличава дълговете му; той продава единственото си богатство - книгите си - възнамерява да напише едно археологическо изследване, за да заеме чрез това някоя сигурна длъжност; Клопщок го уверява, че кайзерът щял да го призове към национален театър във Виена, но всичко това никога не е могло да бъде увенчано с цветя. Неговата най-голяма надежда - Ева Кьонинг - скоро го напуща от света и този чудовищен борец, този критик е трябвало да остане сам със себе си.

Лесинг беше преди всичко един критически демон. Той се бореше и същевременно приветствуваше всичко ново и могъщо. Шекспира той пръв възвести като най-големия драматически гений, какъвто е видял светът и го противопостави на френските класици като Расин и Волтер, които нямаха истинско разбиране за трагедията. Онова, що привличаше Лесинг към Шекспир, беше преди всичко неизмеримата жизнена стихийност, която диша от Крал Лир, Отело и Хамлет, онази непонятна, алогична мощ на творчеството, за която френските драматици бяха чужди. Само с това откритие на непознатия дотогава Шекспир името на Лесинг би останало завинаги в историята на западната литература. Той го откри и завеща на немския народ като вечен извор на живота.

Ведно с тази борческа същност на Лесинг върви и неговият драматически темперамент. Той е цял драма, цял действие. Мислите и животът му, дори самите му теории не са друго освен постоянни разговори със себе си. Диалогът е движението на неговата мисъл и неговия език. Той съзерцана света не като непрекъснат покой, а само като драма. Това е обаянието, що лъха от цялата му личност. Този драматически бяс го заставяше не само да пише теории, но и да навлиза в условията на самия живот; искаше да преобрази не само учението за драмата, но и самата сцена. Затова всичките му възгледи са извлечени от самия действителен мир и затова езикът му е винаги диалогичен и жив. Лесинг мисли спокойно. Той воюва с проблемата, търси се, сам се изпитва и няма нищо от безличната и студена реч на Просвещението. Едва Лесинг започна да мисли и пише драматически и целият му външен и художествен стил носи патоса на неговия неукротим и противодеен дух. Преди него понятията на естетическите и богословски учения бяха догми. Познанието и животът не представяха друго, освен строго установени системи на разсъдъка и морала, и Лесинг пръв се осмели да мисли свободно. Безспорно той беше зависим от просветителските идеали, но погледът му беше устремен към новото време и чувствуваше неговия дух. Поради това Лесинг не беше една хармонична личност, а имаше яноски образ.

Зависимостта му от епохата се вижда най-вече в това, че той няма още онзи инстинкт за живите форми на битието, който се събуди по-късно в северната душа на Хердер¹⁹ или Хаман²⁰, нямаше и непосредния поглед за историческия развой на нещата, нито пък каквото и да е чувство за ландшафт. Лесинг беше човек главно на разсъдъка, трезвен до грубост, и затова Христиан Хаберкорн го е рисувал заедно с брата му Теофил, още като дете, с голяма учена глава и дълбоки очи, с дебели томове в ръцете си.

Но същевременно Лесинг гледаше към небесата на новото време. Неговото чувство за Шекспир е най-мощният привет на това време. В драмите му той пръв разкри оная ирационална виталност на природата и силата на личната воля, от която се вдъхновяваха първите юноши на новата епоха, начело с поета на "Гьоц". Глъбината на човешката душа беше разкрита пред очите му и без Шекспир не само че Лесинг не би направил ни крачка напред след "Мис Сара Сампсон", но и самият немски дух не би смогнал да се вдълбочи в себе си и би останал още за дълго замръзнал в проповедническия християнски епос на Клопщок и господствуващия рационализъм.

*

Лесинг не беше философ в истинския смисъл на думата и не написа нито едно философско съчинение. Той няма система. Но идеите, които го занимаваха, бяха основните въпроси на тогавашното научно съзнание и той ги разведри със своята жива диалектика за пръв път, като ги завеща на апостолите на немския нравствен и религиозен идеализъм. Може да се каже, че той е единственият истински мислител в немската литература между Лайбниц и Кант, единственият могъщ и безстрашен човек, който се издигна високо над Волфовия школски педантизъм. Неговият усет за всичко особено и конкретно му подсказа царството на историческия развой, за който, разбира се, той нямаше истинската творческа интуиция. Но Лесинг се издигна с това над закоравелите предразсъдъци на своето време и пръв почувствува пулса на историческата действителност. Този пръв индивидуалист на епохата преди Кант знаеше, че смисълът на целия миров живот се състои в неуморното издигане към идеала, който макар и да сияе в неизгледни далечини, определя съществуването на всяка отделна воля. Така той пръв схвана значението на човешкото и всечовешкото съществуване в тази непрестанна работа и непрестанно вдъхновение, в догонване на идеала - и това определя цялото му светозрение. Поради това Винделбанд²¹ го нарича бащата на немския идеализъм. Този идеализъм беше преди всичко нравствено и религиозно движение и Лесинг е, който му начерта пътя, най-вече в съчинението си "Възпитанието на човешкия род". Тук понятието за развоя изпъква най-ясно и то в схващането на религиозната представа до нейния висш и съвършен израз. Това схващане легна в основите на бъдещите метафизични системи, които бяха системи на развитието на човешкото съзнание. Това е голямото философско дело на Лесинг, освобождението на живия дух от елементарния догматизъм и формалистика.

Лесинг написа много фабули, много епиграми, написа естетически теории, освободи тогавашната поезия от всякакви учени и образователни идеали, отрече френския шаблонен класицизъм, поставяйки на мястото му Аристотеловото понятие за трагичното творчество и Шекспировата драма. Ала неговото обаяние не е нито в едното, нито в другото. Лесинг е жив днес главно със своята личност. Една личност, която се изрази в неукротима, почти яростна жажда за изкореняване на отвлечени доктрини, и при това искрена, проста и дълбоко човешка. И ако за своето време той беше само един странник, днес той може да бъде един идеал.

БЕЛЕЖКИ

1. Улрих фон Хутен (1488-1523) - немски хуманист и публицист. През 1517 г. удостоен от император Максимилиан І за поет. Последовател на Реформацията. [обратно]

2. Фридрих Готлиб Клопщок (1724-1803) - немски поет от времето на Просвещението. Прокарва пътя на поезията на чувствеността, на течението "Буря и натиск" и на модерната поезия на преживяванията. [обратно]

3. Йоханес Аугуст Ернести (1707-1781) - професор по богословие и реторика в Лайпциг, сложил начало на културно-историческия подход в тълкуването на Новия завет. [обратно]

4. Йохан Фридрих Крист (1701-1756) - професор по философия и по поетическо изкуство в Лайпциг. Учител на Лесинг и Хайне. Занимава си и с изследване на старонемското изобразително и приложно изкуство. Автор на монограмен речник. [обратно]

5. Фридрих фон Хагедорн - немски поет, представител на Хамбургската школа от нач. на ХVІІІ в. Възкресява баснята под влияние на творчеството на Лафонтен. Той оказва влияние върху Лесинг, който също пише басни, и върху младия Гьоте. [обратно]

6. Христолюб Милиус - братовчед и приятел на Лесинг. Лесинг отсяда при него в Берлин от 1748 вер. до 1755 г. Той е редактор на в. Фосише цайтунг и там Лесинг печата свои журналистически материали, както и редактира притурката Най-новото в царството на остроумието (1751-1755). [обратно]

7. Йохан Кристоф Готшед (1700-1766) - немски писател и теоретик на ранното Просвещение. Бори се за национален театър и национална литература, като приема за образцов френският класицизъм. Негов труд е известният Опит върху критическата поетика за немци (1730). [обратно]

8. Трупата на Нойбер - през времето от 1746 до 1748 година, като студент по теология и медицина в университета в Лайпциг, Лесинг редовно посещава спектаклите на прочутата трупа на сем. Нойбер. През 1747 г. трупата поставя негови комедии. [обратно]

9. Глайм и Рамлер - немски поети анакреонтици. В по-късните си години Лесинг се запознава с тях, води кореспонденция с Глайм, с течение на времето и с Рамлер. Приятели на Лесинг. [обратно]

10. Пастор Ланге от Лаублинген - разтневен от неговия превод на Хорациевите съчинения, през 1754 г. Лесинг публикува книгата Пътеводител за г-н Самуел Готхолд Ланге. Текстът сатиризира силно личността на пастора. [обратно]

11. Кристоф Фридрих Николаи (1733-1811) - немски писател, литературен критик, книгоиздател. Издават съвместно с Лесинг и Менделсон Литературни писма (1759-1765). [обратно]

12. Pope ein Metaphysiker - нем. "Метафизикът Поуп". [обратно]

13. Трупата на Кох - една от известните театрални трупи в Хамбург за времето от 1756 до 1763 г. За Кох Лесинг подготвя обработка на комедия от Голдони, но не успява да я реализира като представление. [обратно]

14. Генерал Богуслав Фридрих фон Тауенциен - от 1760 г. Лесинг е негов секретар в Бреслау. Остава там до 1765 г. и пише по същото време Лаокоон и Мина фон Барнхелм. [обратно]

15. Клозе - историк, ректор в Бреслау и приятел на Лесинг. [обратно]

16. Артелиус - Арлециус - приятел на Лесинг, занимавал се е с алхимия и други изследвания. [обратно]

17. Кристиян Адолф Клоц - критик и професор в Хале. В списанието си Deutsche Bibliothek der schönen Wissenschaften обвинява Лесинг в неточности и грешки, допуснати в Лаокоон. Лесинг му отговаря остро в полемичните си Писма с антикварно съдържание (1768, 1769). Името на Клоц се използва като нарицателно за неоснователна критика. [обратно]

18. Ева Кьонинг - съпруга на търговеца Енгелберт Кьонинг от Хамбург. След смъртта му през 1770 Лесинг се привързва към нея и се оженват през 1776 г. [обратно]

19. , Йохан Готфрид Хердер (1744-1803) - немски философ, критик, естетик. Пастор в Рига и Ваймар. Теоретик на течението "Буря и натиск", приятел на Гьоте. Изследна националната самобитност на изкуството, налага възгледа за историческото своеобразие и равнопоставеността на различните епохи в културата и поезията. Пише трактат по история на езика, съчинения по философия на историята. Събира и превежда народни песни. [обратно]

20. Йохан Георг Хаман (1730-1788) - немски критик, писател, философ, привърженик на учението за непосредственото знание. Развива идеи на мистическата интуитивистка диалектика. Според Хаман поезията е най-старият език на човечеството. Представите му оказват влияние върху литературата от периода "Буря и натиск" и върху немските романтици. [обратно]

21. Вилхелм Винделбанд (1848-1915) - немски философ, виден представител на баденската школа на неокантианството. Главни негови произведения са Geschichte der abendländeichen Philosophie im Altertum (1888), Geschichte der neueren Philosophie (1878-1880), Präludien (1884), Platon (1900) и др. [обратно]

© Янко Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2005
Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Училищен преглед, 1929, № 1, 63-71.