ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА В КАРЛСРУЕ ¹

Янко Янев

Голямата шестмесечна изложба в Карлсруе през 1923 г. беше мотивирана от идеята да даде общ преглед на модерната немска живопис в нейното последно развитие, и същевременно - да има значението на един документ за гения на немското творчество. Искаше да каже на света, че въпреки социалните и политически разстройства, въпреки материалната гибел и робство, на което е осъдена голяма част от народа, немският дух не е изгубил вяра в себе си. Проникнат от съзнание за своето велико предопределение, което пръв изрече Фихте, немският дух и днес запазва своята същина.

Всичко, което ражда съвременният дух на Германия, е сгряно от метафизическия патос на неговата история, и може би съдбата на света от нищо друго не е така зависима, както от съдбата на немския дух, който по същността си е свръхнемски, подобно духа на елойзинските мистерии и подобно всичко онова, което носи в себе си един миров копнеж.

Изложбата в Карлсруе имаше грамадно значение не само в чисто естетичен, но и в културно-исторически смисъл. Художествените ценности символизират елементарния живот, станал същина, но заедно с това и процеса на това преображение на живота. Значението на тая изложба за нас е именно в тоя процес, т.е. то е повече исторично, отколкото естетично. Тя дава за пръв път най-непосреден израз на оная фатална воля, която започна своя творчески ритъм с пароксизма на хаоса и търсеше откровението на висши закони в някакъв луд и развратен дадаизъм, в някакво прозрение на метафизичната същина, на идеята, представена ту като ботуш, ту като скелет или фенер, закачен на голготски кръст, ту като беззъба блудница с нечовешка гръд и отрязан крак, ту като вампирско колело от крещящи бои, изразяващи всъщност нещастието и беса на безплодието. Това движение, водено теоретично от Валден², Блюмнер³, Шрайер⁴ и практично от Хендел, Глайцес⁵, Байер⁶, Кле⁷, Марк⁸ и много други, достигна най-дълбока мисъл и чувство у Харвалд Валден и Франц Марк. Естетиката на Валдена и на неговата организаторска дейност имат голямо значение за развитието на модерното художествено съзнание в Германия. Същото движение се яви изпърво като протест срещу интелекта в изкуството и неговата нормативна логика, сгряна от общия ентусиазъм за един ренесанс на човечеството. Тоя демоничен протест беше преди всичко протест на хаоса срещу небето на Платона, на чувството срещу мъртвия разум и системата на формите. Отношенията на тая "нова" воля към Бога изразяваха танца на безумието, на замаяната от гръм и съмнения душа, - и може би никога историята на човека не е била набраздена с толкова сълзи на отчаяние и възторг пред вратите на един предчувстван свят. Тази воля означава едно небивало напрежение към смърт и живот, към рушение и създаване, означава парадоксалността на онова трагично време в историята, когато всяко отрицание е една вяра, всеки Бог - един дявол и обратно. Сред тоя хор на противоречия родиха се много, които смогнаха да изтръгнат из душата си само един благослов или проклятие към слънцето, но, безсилни да надвият могъществото на хаоса и да го превърнат в космос, трябваше да загинат в бездните на времето. Сборникът "Смрачение на човечеството - симфония на най-младата поезия", издаден от Курт Пинтус (1920)⁹, е най-ясно доказателство за това.

Новото движение беше насочено главно срещу импресионистичното и фотографско възсъздаване на оптичния и звуков свят, срещу господството на обезвремяващия и сляп интелект в изкуството и срещу филистерството на съзнанието. То искаше да се възвърне към неопетненото от никакви понятия и теоретични конвенции чувство, искаше изкуството да застане пред чистия и свеж извор на живота и да слуша неговия ритъм, както детето слуша на морския бряг песента на вълните. Този стремеж за освобождение на творчеството от всякаква антиестетична заинтересованост и теоретичност, това страхопочитание пред чувството, пред индивидуалното и живото, е великият смисъл на новата художествена воля. Обаче обективният продукт на тая воля не отговаряше на нейното желание. Изкуството се превърна в един бизарен тохувабоху¹⁰ и някаква абстрактна безобразност, в която нямаше нито искра творчески огън. Метафизичният смисъл на изкуството се подложи на изпитание пред една болна "интуиция", екстазът се манифестираше като лудост, а пророчеството - като вик на пияна от невяра и безбожност душа.

Обаче непосредната субективност, аморфният живот, всякога се стреми да напусне своята дионистична сфера, за да стане същина и дух. Нейният процес се състои в сливането й с нещо извънвременно. Това е космичната съдба на живота. Изкуството като едно от най-интимните изражения на непосредната субективност, въплъщава ценностите, в които хаосът на живота е намерил същина и твърд. Голото, безформено съдържание става съдържание в една форма. Онова катастрофално движение на немския дух, което започна като революция срещу класиката и логоса, превръщайки границата в безкрайност, светлината в нощ, намери може би онова, което жаждаше, тъй както измъчената от тревога и безбожие душа намира изцеление в олтаря на слънцето. Именно в тоя религиозен копнеж се крие историчното значение на изложбата в Карлсруе. Тук е очъртана най-ясно последната фаза от развитието на художественото чувство в Германия и неговият стремеж към олимпийска простота и съвършенство. Вместо екстатиката и рева на оня демон, който превръщаше преживяването в една чудовищна геометрия на плоскостите, в една безкръвна негърска симболика, в една мистерия на безсилието и абсурдността - тук е изразено свещеното затишие на живота, станал живот на вечното; вместо цирковия танц на линиите и вариететния цинизъм на позите, тук се чувства благородната мъка на творчеството и неговият вихър, чувствува се нещо, което внушава благоговение, нещо, което остава неизменно в смените на тоя свят. Животът е намерил тук своя аполински смисъл, въплътен в небето на красотата, преминал през магията на творчеството, обжегнат от огъня на преживяването, той е приел ритъма на една безсмъртна същност, станал е виното и хлябът на едно сърце, ликуващо в недрата и ужаса на безсъзнанието. Може би "Вечният звън" на Егон Гутман и "Псалома" на Ханс Байер изразяват най-мощно историко-естетичното гледище на тая изложба, която напълно постига своята цел: да бъде един документ за немското творчество, която подобно титаническия устрем на Фауста, не познава граници и която, подобно на готически дом, означава музиката на движението на душата към сферите на вечното.

БЕЛЕЖКИ

1. Това е първата статия на Янко Янев на страниците на българския периодичен печат. [обратно]

2. Хервалт Валдерн (1878-1941) - водещ немски писател и критик в течението на експресионизма. През 1910 г. започва да издава списание Der Sturm, където излизат най-влиятелните текстове на немския експресионизъм. [обратно]

3. Рудолф Блюмнер (1873-1945) - немски поет и теоретик на експресионизма, приятел на Хервалт Валдерн. Рецитираните от него стихове излизат в поредицата Sturm-Abenden на издателство "Der Sturm". [обратно]

4. Лотар Шрайер (1886-1966) - немски автор експресионист. Дебютира в сп. Der Sturm, от 1916 г. става негов редактор. [обратно]

5. Алберт Глайцес (1881-1953) - немски художник кубист. Автор на теоретичното съчинение Кубизмът. Картините му разширяват техниките на кубизма както по посока на изразността, така и по посока на пластичността и формалното изразяване на елементите. Най-популярни са "Вършитба на ожънатото" (1912) и "Бруклинският мост" (1915). [обратно]

6. Вер. Хербарт Байер (1900-1985) - немски, а по-късно американски график, художник и архитект. Преподавател по дизаин на книгата и реклама в известната школа Баухаус (1924-1928). Художествен директор на списание Вог. Името му остава свързано с разпространението на рекламата в Америка. [обратно]

7. Паул Клее (1879-1940) - швейцарски живописец и график. Една от водещите фигури на експресионизма. Член на обединението "Синият конник". [обратно]

8. Франц Марк (1880-1916) - немски живописец. Един от основателите на обединението "Синият конник". [обратно]

9. Курт Пинтус (1886-1975) - немски критик на експресионизма. Антологията Смрачение на човечеството - симфония на най-младата поезия (1920 г.) е един от най-известните сборници с немска експресионистична поезия. [обратно]

10. Бизарен тохувабоху - нем. bizarres Tohuwabohu, странен хаос, безредие. [обратно]

© Янко Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.04.2005
Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Златорог, 1924, № 2, 121-123.