БЕЗУМИЕТО ¹

Янко Янев

Всичко онова, което наричаме култура и в което всеки миг намира своята неумираща твърд: единството на претворените форми на непосредствения и субективен живот, тъй както те се явяват главно в изкуството и философията, се корени в една дейност, която стои над всички норми на разсъдъка и която поради това е необяснима и тайна. Тази дейност всъщност не е никаква дейност, защото тя няма никакъв закон и никакъв организъм. Тя е море и музика. Тя изпламва в първите багри на пролетта, плъзва се в жилите на звяра и злака, извива се към небето, движи слънцето, докато блесне и падне като гръм. Тя носи времето на своите вълни, прави от нищото космос, от космоса нищо, съединява и примирява конечното с безкрая, битието с хаоса, обручава тишината с бурята. Това е безумието. И колкото и рационализиран да е човешкият дух, колкото и отвлечени да са формите, в които той заключава живата действителност, никога то не престава да клокочи в глъбините на душата, да я откъсва от видимите неща и да я въззема към съзнание и танц. Безумието е началото и края на творчеството, на духа, неговата възторженост и неговата абсолютност. То иде, за да освети битието, за да го избави от границите на тленното. Човекът на безумието е едно велико зрелище! Той не е човек, а една бездна от символични хали. В неговите очи се сплитат багрите на пустинята и рая, той живее метафизичен живот, той е божество.

И ако в една култура са пресъхнали всички струи на безумието, ако то е станало закон или форма, тогава тая култура е обречена на гибел. Същото и за отделния човек. Който не танцува и не пее, обграден от огъня на своята самотност, който не може да преодолява деня, да се издигне над обикновеното, за да отдаде сърцето си на ветровете и беса, - той няма демон, няма съдба, няма трагически знак, а представя някакво мъртво същество, в чиито жили не тече светлина и кръв.

И ако нашият народ не е смогнал още да живее метафизично, т.е. да създаде своя философска наука, мистика на своя творчески ерос и своето изкуство - то това показва, че в него още не е блеснала мълнията на безумието, че той тепърва ще чака нейната вест. Създаването на една култура, в която да се отрази първичното у българския народ в западна одежда и духовност, - това е задачата на нова България. Нейното осъществяване ще означава прояснението на българския дух.

Погледнете шествието на мъртъвците, които безпомощно кръстосват днес земята на грядущия български народ!

Какво търсят тези хора? Не виждат ли, че са изхвърлени на брега на времето, което бучи въз тях и ги зарива с праховете на миналото? Безжизнени и отровени - защо сами не затворят своите очи? Има ли поне малко шемет в тяхното слово? Те не любят, не пеят, не зоват, не очакват нищо друго, освен погребението на своя гаснещ интелект. Нека сами замлъкнат. Нека се вслушат в шъпота на новите и младите, които носят новото небе на България. Мъртвецът си е мъртвец и никаква целувка не може да го съживи. Остава само времето, което го прегазва в своя марш към бъдещето и разбулва хоризонта на нови светове. Само възторгът осветява живота. Няма нищо по-мощно от един вдъхновен юноша! Такива юноши у нас са шепа, но те носят знак и техният живот е символ. Да чакаме бъдещето, заслушани в кипежа на пролетта, която иде на слънчеви коне!

БЕЛЕЖKИ

1. Статията "Безумието" е един от двата текста на Янко Янев, публикувани на страниците на в. Стрелец. За участието на Янко Янев в кръга може да се види статията на Сава Василев "В зодиака на Стрелците" // Кръгът "Стрелец". Велико Търново: Слово, 1995, с. 13-52. [обратно]

© Янко Янев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.04.2005
Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Стрелец, 1927, № 3.