РИСУНКА НА НЕУЛОВИМОТО

... и те губя - така,
както чезне пътека в тревите,
както птиче в ръка
в миг се рейва - лети в далнините,
както сетният лист
от дървото наесен се стелва
и от извора чист
си отива момичето с делва,
както рибка във вир
от рибарина хлътва в подмола,
както псето синджир
къса, хуква - и бяга от кола,
и черковният звън
кротко глъхне над моите мощи,
аз те губя - насън
в черен ден и светулкови нощи.
Да вървя - но къде,
как да вярвам отново на птици?
Сякаш бяло перде
пада в моите слепи зеници.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2010, № 8 (129)

Други публикации:
Валери Станков. Слалом между мълнии. Любовна лирика. Варна: Книгата, 2010.