ПОСЛЕДНАТА МИ УТРИННА МОЛИТВА

Мълвих за теб тропари - луд монах.
Премих тонажи безсловесен пясък.
В божествени безмълвия ти пях.
И шепота си изпилих до крясък.
Език прехапал, болките редих
на вързуници в бялата си книга.
Нима за теб останах само стих?
Какво пък, мила, и това ми стига.
Чети ме - аз не съм Еклисиаст.
Не съм дори от ранга на Матея.
В мен не пламти Мойсеевият храст,
но Бог ми се яви - за теб живея.
Аз не зова пресветли старини.
Изпи небето моите зеници.
Но колкото Иисус даде ми дни,
за теб да са - последните ми птици.
Бях мисъл в осквернени небеса.
И само подир миг към теб ще литна.
А песните, които пях, навярно са
последната ми утринна молитва.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2010, № 8 (129)

Други публикации:
Валери Станков. Слалом между мълнии. Любовна лирика. Варна: Книгата, 2010.