КАКВО СИ ТИ?

Ще те попитам някой ден
дали си трън, дали си цвете.
Дали растеш - трева за мен,
в която да си развъртя конете.
Дали вихрулка си в степта,
дали си хладинка в пустиня.
Или си стомна на уста -
за мъж, за блага първескиня.
Дали не си авлига в ръж,
дали не си на книга - връвка.
Или си песничка на мъж,
поел в реката с еднодръвка.
Дали не те из сън вършах
през нощи, речени за друго.
Или си стиска пътна прах
в длан на пешак из тиха угар.
Дали не си сърна в летеж?
Невям измислих те в неведа?
Какво си ти? Навярно свещ,
която паля -
и те гледам.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2010, № 8 (129)

Други публикации:
Валери Станков. Слалом между мълнии. Любовна лирика. Варна: Книгата, 2010.