В ЗЕМЯТА НА СМЪЛЧАНИТЕ ЧЕШМИ

В земята на смълчаните чешми
аз хлътвам в старините си блажени.
Ведра не носят белите моми,
дъх не смаляват в храстите ергени.
Вода ли бликне, хлътва след това -
след сватби, кръщенета, подир помен.
И няма птици - само синева,
в която ти ми идеш - сън и спомен.
До извора от жажда да умра,
край твоята пътека ще заничам -
и ще разплисквам двете ти ведра
и шепата светулки в твоя кичур.
Пропуснах да ти бъда мъж жених.
И тръгвам подир слънцето на рида.
Но в светъл сън водите ти напих -
и чист от този свят ще си отида.

© Валери Станков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2010, № 8 (129)

Други публикации:
Валери Станков. Слалом между мълнии. Любовна лирика. Варна: Книгата, 2010.