СНИМКА СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ

Нали не очакваш да те развеждам като екскурзовод
край стените на моя затвор, край стените на тайния си живот,
натъпкан до керемидите със случайни лица и събития,
                                                            със спомени лишни -
                                                                        скучен албум.
Нали не си мислиш,
че като вържа синджира на вратата в семейния дом,
цял ден тъпча мед и масло и мляко във празния гюм,
                                                      в моя малък Содом
            все цъфтят, връзват плод белоцветните вишни -
и варим си компот -
за целта построихме завод, огромен завод -
една истинска лудница с яки, бетонни стени,
но затова пък зимъска, снегът га забръска,
                                                            на нас ни е гот -
и живеем живота си, ако това въобще е живот -
                        като два пъна с кръгове многогодишни.

Затвори този прашен албум.
Пожълтелите снимки винаги са ме докарвали до истерия.
Все едно някой ръси
пудра-захар от вкиснал локум
                                                в паметта на децата си,
в паметта на света, оглупяващ от междузвезден Алцхаймер.
Все едно не аз, а самият Лаврентий Павлович Берия
си е сложил пенснето, завъртял е ключето на таймера,
върти пистолета и с досада се вглежда в теб.
Трябва да си отиваш.
Ако имаш поне малко ум,
не очаквай да се разлисти в твоя чест по-нататък,
                        напред, встрани и нагоре дървото на моя род.
Ние с теб си говорим на вавилонски различни езици.

Вземи брадвата и сечи.
Само това е начинът от затвора да бъдат прогонени птиците.
Когато човекът затвори очи.

© Валери Станков, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 02. 2004
=============================
Публикация във: Валери Станков "Челен удар", Варна : ВСУ "Ч. Храбър", 2003.