Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СНИМКА СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ

web

Нали не очакваш да те развеждам като екскурзовод
край стените на моя затвор, край стените на тайния си живот,
натъпкан до керемидите със случайни лица и събития,
                                                            със спомени лишни -
                                                                        скучен албум.
Нали не си мислиш,
че като вържа синджира на вратата в семейния дом,
цял ден тъпча мед и масло и мляко във празния гюм,
                                                      в моя малък Содом
            все цъфтят, връзват плод белоцветните вишни -
и варим си компот -
за целта построихме завод, огромен завод -
една истинска лудница с яки, бетонни стени,
но затова пък зимъска, снегът га забръска,
                                                            на нас ни е гот -
и живеем живота си, ако това въобще е живот -
                        като два пъна с кръгове многогодишни.

Затвори този прашен албум.
Пожълтелите снимки винаги са ме докарвали до истерия.
Все едно някой ръси
пудра-захар от вкиснал локум
                                                в паметта на децата си,
в паметта на света, оглупяващ от междузвезден Алцхаймер.
Все едно не аз, а самият Лаврентий Павлович Берия
си е сложил пенснето, завъртял е ключето на таймера,
върти пистолета и с досада се вглежда в теб.
Трябва да си отиваш.
Ако имаш поне малко ум,
не очаквай да се разлисти в твоя чест по-нататък,
                        напред, встрани и нагоре дървото на моя род.
Ние с теб си говорим на вавилонски различни езици.

Вземи брадвата и сечи.
Само това е начинът от затвора да бъдат прогонени птиците.
Когато човекът затвори очи.

 

 

© Валери Станков, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 02. 2004
=============================
Публикация във: Валери Станков "Челен удар", Варна : ВСУ "Ч. Храбър", 2003.