Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЪТЯТ НА ПТИЦИТЕ

web

Ние нямаме друг избор, освен да се скрием един от друг.
Вече не ставаме да се покажем на нудисткия плаж,
                                                на терасата по халат и хавлия.
Ти отдавна не си щъркелица,
която остана в живота ми - и нарочно не литна на юг.
Аз от толкова пиене вече приличам на тъпа акула-чук.
И удобно се давя в безмълвието на виното -
                                                            потъвам като нож в кания.

Ще се измъкна на въздух -
пенсионирано във Вселената земноводно ли, земновинно ли -
                                                                              дано не греша.
Въздухът е милениум за заключената ми от векове душа,
последната крепост, в която съм се залостил.
През деня неуморно си я изграждам,
                                        през нощта безпощадно си я руша.
Тъй животът си мина - на кон, на стърчишка, пеша.
И замина от мен - като нечакан и далечен гостенин.

Ще ти купя един хляб - да го дъвчем на прага за изпроводяк,
подир толкова хлябове, които отхвърлихме -
                                        мога да ги наредя около Екватора.
Позволи ми да ръсна бялата си солчица
                        като звезден прах върху теб, върху гъстия мрак.
Позволи ми да те целуна - един много голям глупак,
който цял живот не разбра,
                                                че не се бяга срещу ескалатора.

И ми прости несъстоялите се пълнолуния,
                              разнищените и изоставени щъркови гнезда.
Ние вече не ставаме да летим един до друг срещу полюсите.
Via pontica е късото съединение
                                        между теб и онази далечна звезда,
на която вятърът ще ни свири токати и фуги в дните,
                                                                            в нощите,
                                                                            в птичите ни души
                                                                                                и кости.

 

 

© Валери Станков, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 02. 2004
=============================
Публикация във: Валери Станков "Челен удар", Варна : ВСУ "Ч. Храбър", 2003.