ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

Не искай да ти разказвам приспивни приказки,
да ти чета нежни стихчета, да ти пея аз съм сънчо, ида от горица,
нали чуваш гласа ми - муча като бивол,
                                          първо съм мляко засукал от сура вълчица.
Кошмарите се превърнаха в моя втора специалност.
                                                                        Първата са ми птиците,
                                          които пият вода
                                          от калните градски локви.
                                          По-добре е да слушаш дъжда,
                                          който чука с изтъркана човка по покрива.

По-добре е да те попитам защо
небето е сиво,
        защо непрекъснато капе,
                                                        защо направо е кално,
къде са ми птиците?
Къде са ми оцелелите птици?
Да ги пратя отново криле да развихрят над вихрите?
По-добре е да ти покажа
                        как отвън,
                        на паважа,
                        един размазан Джон не поиска да спи с Грета,
                                        защото бил педераст.
А на празната автобусна спирка
един луд поет седи на бордюра
                                        и фирка,
със последната клечка си пали горчивия фас -
и отдавна престана
по нощните улици да минава без капчица страх -
защото вече не може с беззъби уста да си свирка
                                                токати и фуги от Бах,
да не говорим, че сърцето му йощ
не е веч порасло и изпълнено с мощ -
с други думи казано - не е веч готово
                                                да пише,
                                                да пише.
                                                Да пише.
Защото - разровиш ли го, ще мирише
                        и ще горчи като отрова.

Как да ти обещавам съкровищните пещери на Али Баба,
когато на обед пак ще сърбаме простата рибя чорба,
                        а за вечеря ще зобнем спасени къпини
от красиво горящия храст?

Заспивай, защото само тогава
мога да ти заприличам на Малкия принц
                                                                или на принца от дързост и красота,
който също е толкова неприложим,
който също е толкова нелогичен.
И недей се събужда, ако чуеш да викам.
                                                                        Викам своите
                                                                                        върволици
                                                                                                        от птици
                                                                                                                  в нощта.
Ако искаш да те обичам, момиче.
Ако искаш да те обичам.

© Валери Станков, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 02. 2004
=============================
Публикация във: Валери Станков "Челен удар", Варна : ВСУ "Ч. Храбър", 2003.