Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

web

Не искай да ти разказвам приспивни приказки,
да ти чета нежни стихчета, да ти пея аз съм сънчо, ида от горица,
нали чуваш гласа ми - муча като бивол,
                                          първо съм мляко засукал от сура вълчица.
Кошмарите се превърнаха в моя втора специалност.
                                                                        Първата са ми птиците,
                                          които пият вода
                                          от калните градски локви.
                                          По-добре е да слушаш дъжда,
                                          който чука с изтъркана човка по покрива.

По-добре е да те попитам защо
небето е сиво,
        защо непрекъснато капе,
                                                        защо направо е кално,
къде са ми птиците?
Къде са ми оцелелите птици?
Да ги пратя отново криле да развихрят над вихрите?
По-добре е да ти покажа
                        как отвън,
                        на паважа,
                        един размазан Джон не поиска да спи с Грета,
                                        защото бил педераст.
А на празната автобусна спирка
един луд поет седи на бордюра
                                        и фирка,
със последната клечка си пали горчивия фас -
и отдавна престана
по нощните улици да минава без капчица страх -
защото вече не може с беззъби уста да си свирка
                                                токати и фуги от Бах,
да не говорим, че сърцето му йощ
не е веч порасло и изпълнено с мощ -
с други думи казано - не е веч готово
                                                да пише,
                                                да пише.
                                                Да пише.
Защото - разровиш ли го, ще мирише
                        и ще горчи като отрова.

Как да ти обещавам съкровищните пещери на Али Баба,
когато на обед пак ще сърбаме простата рибя чорба,
                        а за вечеря ще зобнем спасени къпини
от красиво горящия храст?

Заспивай, защото само тогава
мога да ти заприличам на Малкия принц
                                                                или на принца от дързост и красота,
който също е толкова неприложим,
който също е толкова нелогичен.
И недей се събужда, ако чуеш да викам.
                                                                        Викам своите
                                                                                        върволици
                                                                                                        от птици
                                                                                                                  в нощта.
Ако искаш да те обичам, момиче.
Ако искаш да те обичам.

 

 

© Валери Станков, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 02. 2004
=============================
Публикация във: Валери Станков "Челен удар", Варна : ВСУ "Ч. Храбър", 2003.