Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАРУЦА С ЖЕЛЕЗНИ ОТПАДЪЦИ

web

Запомни ме такъв -
мъж, гол и пръхтящ под студения душ,
с настръхнала кожа, свирукащ Бетовен,
готов да е мекичък с теб като плюш
и твърд,
не чак толкова твърд, но оловен,
докато шляпа с мокри калеври
и разпуска във тебе кълбото изопнати нерви -
през коридорите, в кухнята, в спалнята,
през подреденото и изгладено битие,
докато пали цигара и смуче горчивия фас,
препасан с хавлията ти на розички и маргаритки,
на четирсет и седем отново готов
да ти дръпне красивите плитки,
възвишен, дори по-красив от горящия храст,
безпардонен и глупав - поносимата степен на тъп,
небеса хималайски помъкнал на гръб,
мно-ого як - цяло стадо опитомени тибетски якове,
напращели от дива кръв,
запомни ме такъв.

И помни ме такъв.

Започнахме да си отиваме.
Да се разбягваме като отдавна втръснали си галактики.
Да пухтим през тунелите към отвъдния свят
като черни, опушени, грохнали влакове.
Да си правим кални номера в ягодовите полета на Джон Ленън,
да си обръщаме гръб в лениви неделни обеди,
във вечерите със сухоежбина,
денем,
в нощи с неизброими до изгрева часове.
Започнахме да сънуваме сухи сънища,
нацепени от свиренето на сухия ми нос,
сухите ми въздишки,
от будилника, който пирони в стената кове.
Отвори ми прозореца, искам да слушам дъжда.
Нека падат над мен парцаливите дъждове.
Половината ми приятели се преселиха вече отвъд,
как успяха да минат оттатък без брод и без път,
как се казва звездата им и дали въобще е звезда,
виждам ги в огледалото, докато бръсна острата си брада,
а в канала потъват на струйки отредените ми секунди
и скрибуца животът ми - крива каруца,
натоварена с цигани
и ръждясали железа през града.

А в каруцата жалка един смачкан мъж си свирука Бетовен.
Отпадък оловен.
Отпадък оловен.

 

 

© Валери Станков, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 02. 2004
=============================
Публикация във: Валери Станков "Челен удар", Варна : ВСУ "Ч. Храбър", 2003.