Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГОСПОД ГЛЕДА С БИНОКЪЛА

web

Много бързо вървиш, моя сенчице, много бързо вървиш.
Стар съм вече, не мога да те настигам,
                                                  птичето ми сърце ще литне.
Имам тъжното чувство,
                                    че до гуша нагазихме в пясъка риж
и не можем да се измъкнем от тъпата орис на скитници.

Ще взема да те фотографирам,
                        да те имам за спомен през дългите зимни дни,
когато от теб до мен ще лежат само мъртви сибирски полета
и в бумтящите ламарини на изхвърлените ми кораби
                                                    ще се стоварват такива вълни,
по които отлетялата ми любов ще сърфира към друга планета.

Пощади този миг, в който слънцето
                          своята Божия нивица върху хълма все още оре
и все още ни има, колкото да не ни хваща Господ с бинокъла.
Много бързо вървиш, моя сенчице, моя любов,
                                                                    то така и така ще се мре,
но смъртта не е повод да се правя и аз на трагик
                                                                от коляното на Софокъл.

Някой ден и във други пространства ще се слеем със теб във едно.
Сбогом, сенчице! Бързай! Вощеницата в мрака ти светна...
Тъй е писано Божем - цял живот да те следвам - от време оно
и во веки веков да те следвам,
                                                  моя сенчице,
                                                  моя любов,
                                                  сбогом, блуднице моя несретна!

 

 

© Валери Станков, 2003
© Издателство LiterNet, 28. 02. 2004
=============================
Публикация във: Валери Станков "Челен удар", Варна : ВСУ "Ч. Храбър", 2003.